Високият мъж се обърна към Лийт и Хал.
— Що се отнася до родителите ви, вече предприех действия. Докато вие спяхте, екипирах и пратих ездач по пътя, мой подчинен Часовой трети ранг, комуто тайни могат да бъдат поверявани. Той познава нещичко от Огнебитието и няма да попадне в първия заложен на пътя му капан. Щом научи нещо за брудуонците, ще се върне обратно по пътя. Когато се срещнете, ще ви предаде новините. Нека да пътува леко!
Кроптър извърна лице към вратата.
— Време е да потегляте. Приготвил съм ви коне, най-добрите, с които разполагам. В дисагите ще откриете храна и допълнителни дрехи за Склоновете, ако зла съдба ви доведе сред тях. Докато закусвахте, слугите ми са поставили амунициите в стаите ви. Ездачите имат поне три дни преднина, така че ще ви е трудно да ги догоните. Бъдете готови за много дни на седлата и няма да бъдете разочаровани. Сега вървете и се пригответе. Нямате много време.
Приготовленията за потеглянето отнеха малко повече време от предвиденото. Слугите на Кроптър им бяха приготвили дрехи, сиви старомодни одежди, които според уверенията му щели да предоставят много по-добра защита от студа от досегашните им облекла. Напомни им, че преследването ще ги отведе във вътрешността, през места, по-студени от което и да било крайбрежие. Сетне, когато опаковаха въпросните дрехи, имаха известни затруднения с подготовката на конете. Хауфутът, естествено, настояваше за собствен кон, докато първоначално Кърр трябваше да споделя коня си с Хал; Лийт щеше да язди със Стела, а четвъртото животно щеше да носи багаж. Засрамен, Лийт бе поискал да язди с брат си, но не можа да представи причина, когато бе запитан. Останалите уважиха желанието му, макар и леко объркани; единствено Хал отгатна мотива за братовото колебание.
Няколко минути преди да потеглят, Часовоят от Уоч Хил придърпа Лийт и Хал настрана.
— Сърцето ми ми казва, че вам престоят тежки мигове — рече той. Гласът му не бе суров или заповеден, но Лийт почувства, че цялото му внимание е насочено към думите. — Това не е предричане, просто чувство. Ала понякога не съм убеден в разликата.
— Разкажи ни повече за Огнебитието — помоли Лийт. — Може ли да ни помогне да си върнем родителите?
— Синко, Битието на огъня не е нещо подобно. Не можеш да се протягаш и да извиваш огъня по свой каприз. Това е пътят на мрака. Единствено можеш да си на мястото, където огънят на Най-всевишния удари земята и да видиш как ще ти помогне. Поне аз тъй го виждам. Други люде може да го изразяват различно.
Зная, че това звучи мистично, което вероятно не е толкова изненадващо, като се има предвид кой разказва. Просто начин да мислиш за нещата удобно, ако съзираш и неудобно, ако не. Слушайте, дордето говоря. Битието на огъня има много аспекти, някои от които скрити за света на людете. Но три от тях ние, Часовоите, познаваме добре, ще ги срещнете по пътя си, стига да имате очи да ги съзрете. Първият е Илюзията. Опитният в скулптирането на илюзии може да внушава на податливите умове, карайки ги да виждат неприсъстващи неща или скриващ присъстващи. Силата на илюзията зависи от вярата на виждащите я и от умението на онзи, който изплита мрежата. И вървящите в светлината, и вървящите из мрака могат да я използват, макар да изисква способен и творчески ум, рядко срещани в мрачината качества.
Следващият аспект е Думата. Употребата й изисква целенасоченост и желязна воля. Има такива, които умеят да вплитат истинското съдържание на ума си в обичайната си реч, казвайки едно нещо, а предавайки друго. Това не е моята област, което може би е изненада за вас — той се ухили. — Това заклинание се нарича „словоплетство“ и е най-податливо на развалата на мрака, тъй като в най-голяма степен се опира на заблуда. Друга проява на Думата е Пророчеството, където красиви слова прикриват съобщения за бъдещето в мистерия. Това си има добра причина. Ако винаги говорехме направо, слушащите биха разбрали съобщението веднага и биха променили делата си.
Третият и най-висш аспект на Огнебитието е Властта, но той има две имена. За нечестивите е магия, обвита в мрак, нещата, изпълващи приказките ни. Това е тъмната част от битието, използвана единствено от вървящите по сенчестата пътека. Ето защо, магията представлява връзването на другите чрез волята на потребяващия, вземащ пламъци от Огъня и използващ ги като въжета. Това е най-близкото описание, дето мога да дам. Не прилича на Илюзията, защото променя нещата в действителност. Но неизвестно за слугите на мрака, силата на магията е черпена предимно от душите на тези, които я практикуват. И те се чудят защо маговете умират млади, мнозина от разяждаща ги отвътре болест. Глупаци! Белези получават, съзирал съм ги, ужасни, по лицата и ръцете, дамгата магьосническа. Висшите свещеници на мрака, Повелителите на страха, знаят за това. Не искам да говоря. Най-възвишеният ми запретява правенето на магия, дори и за добро.