Второто название на този аспект е Чудо. Слушайте, дордето говоря: това принадлежи изцяло на светлината. Мракът не може да го докосне. Правите нещо, осланяйки се на вярата си; риск — и привеждате силата на Най-възвишения. Неговата, не своята. Но има едно правило. Чудесата могат да се случат само след като сте опитали всичко друго, не преди. Може да се молите за тях, но да не ги получите. Ала някога може и да ги. Понякога идват сами. Често могат да бъдат обяснени чрез обичайни случки, което може би са, макар и случили се в идеален момент. И главно, редки са. Сега помнете! Има едно название за човека, що твърди, че прави редовно чудеса: лъжец. Бягайте от такъв человек.
И трите аспекта ще срещнете из пътя, това предричам — заяви Кроптър, докато напрегнато се взираше в тях. — Илюзия, Дума и Сила. Ала дали ще ги съзрете? И по-важно, ще бъдете ли готови да сторите необходимото? Сами по себе си, тези сили не са в състояние да спасят родителите ви. Но вие можете и вероятно ще ви се наложи да ги използвате. Според мен ще ви се наложи.
А, да — каза Магьосникът от Уоч Хил, привидно като добавка. Погледът му сякаш се стесни до две ярки точки светлина. — Още нещо. Отговорете ми на това питане. Вий, момчета, обичате ли се?
— Какво? — сепна се Лийт и започна да се изчервява, преди да е успял да се успокои. Дали обича? Естествено, че обича Хал, просто…
— Не, не ми отговаряйте, не сега, не още. Почакайте, докато сте уверени в отговора. Сетне отговорете един на друг.
Хал не каза нищо, изражението му бе неразгадаемо.
Едрият мъж постави яка ръка върху рамото на всяко от момчетата и ги придърпа.
— Някога ще ви се наложи да отговорите на това питане, момчета. Туй е най-важният въпрос. Лежи в корена на всичко. Погрижете се да откриете отговора. И нека бъде правилният.
Бе настъпило средата на утрото, когато най-сетне бяха готови да потеглят. За Лийт нещо неопределимо висеше под сенчестите стрехи на къщата на Уоч Хил. Вероятно Огнебитието, помисли си само полушеговито.
Лешоядовата фигура на Кроптър изникна, точно когато яхваха конете си. Точно като Магьосника от Вълшебната планина, помисли си с почуда Лийт. И като че не беше достатъчно объркан, Кроптър избра точно този момент, за да му смигне.
Часовоят стоеше пред групата и заговори със заповеднически глас:
— Сторих всичко, що можах за вас. Сега ще ида вътре и ще се моля и не ще се спра да се моля, дордето чуя, че сте мъртви, или че Фалта е още веднъж в безопасност от похотта на Рушителя. Не ще ви бавя повече.
Кроптър се изправи, без никакви следи от прегърбване; протегна дясната си ръка в благословия и огън проблесна около фасетираните му пръстени. Магьосникът от Вълшебната планина, никакво съмнение.
— Фуир аф химин! Вървете с благословията на Най-възвишения! — провикна се той след тях, докато те опъваха поводите на конете си и се отправяха към тъмните гори на Уоч Хил.
Глава 6
Мьолкбридж
Компанията напусна Уоч Хил по различен от този на идване маршрут. Преценявайки като прекалено висока възможността да бъдат разпознати по Западния път тъй близо до Вапнатак, те решиха да се отправят на изток, поемайки по рядко използван друм през гората, който щеше да ги отведе до Северния път и до реката Малки Мелг, няколко мили на север от крепостния град.
Лийт отклони очи от смаляващата се фигура на Кроптър и се огледа. Гората сякаш вдъхваше леден въздух връз тях, под короните й лежеше вечен здрач, откъснат южен масив от Великите северни гори. Тези древни дървета стояха непоклатимо на склон, твърде стръмен, за да предизвика дърварската брадва. Древни, мрачни дървета.