— Кой беше този човек? — Лийт запита брат си. — Никога не съм чувал за него, а той живее в охолство само на няколко мили от Долината.
— Кроптър е Часовой като Кърр — отвърна хауфутът, дочул разговора. — Със сигурност е богат, но не бих казал, че тъне в охолство. Почти не е свързан с околните, съседите му го смятат за саможив човек. Но очевидно децата от Долината си имат друга теория за Кроптър от Уоч Хил.
— Той е нещо повече от Часовой — добави Кърр. — Той е това, което Часовоите наричаме цернер — или казано на съвременния език, пророк. Познавам го от много време. Истински северняк, момче. Той е мой старейшина на Поста, с по-висок чин.
— Пророк? — намеси се Лийт. — Това част от Битието на огъня ли е? Ако е истина, защо не сме узнали? — той се обърна към хауфута за подкрепа. В дома на Кроптър, омагьосани от дълбокия, мощен глас, Огнебитието бе изглеждало съвсем близо до тях. Дори тук, сред древните дървета, то изглеждаше възможно, ала силата на Кроптъровите думи бе отслабнала докато яздеха. Чудеса, магия, илюзия. Просто думи на един възрастен чудак.
— Няма нищо вълшебно у него, момче — настоя старият фермер с оттенък на грубост. — Стар и мъдър, той знае от опит как неочакваните събития могат да изкарат наяве най-силните черти на хората. Вярва, че добрите хора се справят по-добре с трудностите на живота в сравнение със злите. Не съзира напред в бъдещето като истински пророк: доколкото изобщо са останали такива. Проницателност и разум му помагат да надникне в сърцата на събеседниците си. Ако това е вълшебство, то тогава да, той е вълшебник.
— Той не го обясни точно така — промърмори Лийт. Той не надникна в сърцето ми.
— Звучи ми повече като самозалъгване — коментира хауфутът. — И все пак бях впечатлен от днешните му думи.
— Притежава дълбока вяра в паметта на Най-възвишения — продължи Кърр, — и вярва, че мисията ни ще се увенчае с успех. Аз самият не съм толкова сигурен. Смятам, че Най-възвишеният е забравил за Фалта. Какво са за него неколцина яхнали коне селяни? — старият фермер се изсмя горчиво. — Аз не съм мистик като господаря, който вижда повече от Огнебитието в сравнение с реалния свят. Прекарва цялото си време в онази къща, взирайки се върху случващото се над Северните покрайнини като някой полубог. Не казвам, че самият Най-възвишен е просто приказка. Чувал съм подобни дрънканици, не ще ги търпя. Но според моята догадка ще изковем съдбата си сами; с много малко божествена намеса. Въпреки това е окуражаващо да разполагаме с доверието на някой като Кроптър. Пратениците му също могат да ни бъдат от полза.
Няколко минути по-късно Компанията излезе изпод боровете и елите на Великите северни гори. Пред тях се простираше тясната долина на Малки Мелг, а отдясно се издигаше Вапнатак. Туфи подгизнала трева на места пробиваха снежната покривка, която от своя страна изглежда се бе поразтопила през нощта, топъл южен вятър бе докарал по-хубаво време. В делящата ги от Северния път миля се виждаха заграждения, обикновено запълнени с овце, но празни по това време на годината. Отвъд пътя, скрита зад шубрак, се извиваше река Малки Мелг. Следваха поредица ниски, залесени варовикови хълмове, протегнали се към хоризонта.
Кърр погледна към слънцето, вдигнало се високо над хълмовете и обливащо обградения с крепостни стени град.
— Трябва да побързаме, преди пътят да е станал прекалено оживен — заяви той.
Пътниците поеха покрай ниска прещипова ограда, тихо галопираха през леко наклонените заграждения, като внимаваха където е възможно да оставят препятствия между себе си и града. Достигнаха пътя и бързо го прекосиха, очевидно останали незабелязани. На отсрещната му страна откриха дупка във високия плет и покрай дъбове и върби се отправиха надолу към реката.
— Водата ще е ледена — провикна се фермерът през рамо. — Не си губете времето с реката!
Кърр пришпори неохотния си кон през тесния, каменист поток, Стела се беше прилепила като репей за гърба му. По средата на пътя спря, за да позволи на другите да го достигнат. Докато чакаше, започна да преценява ездитните им умения. Едрият хауфут се справяше сносно с юздите, но очевидно от него нямаше да излезе ловък ездач. Хал проявяваше изненадваща опитност в насочването на коня си, въпреки тромавата си лява страна и бремето на притискащия се към гърба му брат. Поклащайки глава, фермерът се опита да не мисли как тези хора щяха да се справят с предстоящото им пътешествие.
Ниски, мъгливи облаци се заспускаха от юг, от морето се носеше влажност. Малката компания пое по крайбрежието на другия бряг, сетне бързо пресече откритите поля. Отдясно, Западният път лъкатушеше към тях, извивайки се първо на север, сетне на юг, появявайки се от Шлюза на Вапнатак. Кърр ги поведе леко на север, за да не бъдат видени от пътя, макар че малцина изглежда бродеха в зимното утро.