Кепенци бидоха спуснати, лампи бидоха запалени и столове придърпани за петимата пътници. Лийт се озова седнал зад туловището на селския водач. Отвъд празната маса седеше младолик човек с прошарена коса и разтревожено свъсване и дори премигващата светлина на лампата не бе достатъчна, за да извади от мрака него и спътниците му.
— Така — заговори мъжът, когото Лийт разпозна като спрелият ги на моста, — разочарован съм, че не благоволихте да разкажете истината за пътуването си. — Той се усмихна сухо. — Но това си е ваша работа. Ако не познавахме хауфута на Лулеа, макар и само по описание, щяхме да бъдем по-настоятелни с въпросите си. Но позволете ми да ви уверя, че сме убедени във вашата почтеност. С каквото и да сте се захванали, хората от Мьолкбридж ще помогнат с радост.
Хауфутът измърмори някакви благодарности.
— Защо запречвате моста? — настоя Кърр.
Някои от мъжете в сенките замърмориха за лошите маниери на странника. Приеми предложеното, помоли се Лийт. Не ни забърквай в неприятности.
— Тихо! — излая младият мъж, извръщайки се към съгражданите си. — Моля, продължи — каза на стария фермер, ала любезността му бе насилена.
— Живял съм из тези земи дълги години, добри и лоши; никога не съм чувал да се запречват мостове за хората от Северните покрайнини. Къде е легендарното гостоприемство на людете от долината Мьолк?
Лицето на младежа се свъси още по-силно.
— Казах, че ще ви помогнем, старче, и ще го сторим. В много части на света подобно гостоприемство би било достатъчно легендарно. Но след като настояваш да узнаеш онова, което ние очевидно се опитваме да прикрием, ще предоставя обяснение за поведението ни. Храна, пиво и меко легло, тези неща ще почакат. — Той поспря и погледна през рамо, като че търсеше подкрепа от хората зад гърба си. — Що се отнася до посрещането на моста… преди три дни двама конници пресекли моста и влезли в селото. Един от хората ни, фермер от склоновете на Винкулен, дошъл за запаси. Готвел се да напуска, когато странниците се приближили. Спуснали се върху него, убили го с мечовете си, взели коня му и изчезнали нагоре по долината.
Докато узнаем за случилото се, те вече бяха изчезнали. Бедният Сторр ни разказа за случилото се, преди да умре от раните си. Тук нямаме много коне, но оседлахме наличните и потеглихме подире им. Нагоре по Западния път попаднахме на трима мъже встрани от пътя, които провеждаха някаква церемония. Погребваха кон.
Докато ние се приближавахме, изпълнени с гняв и желание за мъст, тримата излязоха на пътя с извадени мечове — младият мъж нервно облиза устни. — Ние от Мьолкбридж сме смели, никога не отстъпваме пред лицето на предизвикателството. Поне така обичаме да си мислим. Ала бяха минали много години от последната ни битка, която бе срещу алчните за земя уиндрайзци. Но ние… Внезапно остриетата им запълниха цялото ни полезрение, а по лицата им прочетохме смъртта си, така че се оттеглихме и поставихме постове в краищата на селото, в случай че се завърнат. Бяхме като омагьосани. По-умните глави могат да кажат, че сме били изплашени, ала тогава не приличаше на страх, а на благоразумие. Не зная как да го обясня, освен да кажа, че сме били под влиянието на чародеи.
Хауфутът кимна и каза тихо:
— Братя, не ви съдим. Повярвайте ми.
— Вие сте първите пътници оттогава. Ако трябва да съм честен, помислихме ви за онези мъже, завръщащи се в здрача по Алваспан. Надявам се разбирате предпазните мерки — младежът се облегна в стола си, обгръщайки Компанията с проницателните си очи.
Кърр се изправи.
— Не ще го отричаме, защото вече сте се досетили. Знаем за тези ездачи и ги следваме по Западния път.
Ядосано мърморене се разнесе откъм сенките.
— Не ме разбирайте погрешно! Те са наши врагове и ние ги преследваме. Повече от това не мога да кажа. Те са опасен враг, както вече сте се убедили сами. Опитът ми да ви заблудя беше за ваша безопасност.
— Каква надежда имате срещу такива като тях? — разнесе се глас от задната част на стаята.
— Слаба — искрено отвърна старият фермер. — Но се справяме и без надежда. Имам едно питане. Тук има ли такива, които са видели ездачите?
Неколцина се обадиха.
— Някой от вас видял ли е мъж и жена с тях? Имаха ли тези ездачи някакви заложници?
Глъчка се разрази за няколко мига, сетне всичко утихна. Очевидно никой не бе видял нищо освен ездачите и въоръжението им.
— Става малко по-ясно! — заяви младият мъж. — Вероятно роднините, които отивате да посетите, пътуват с тези мъже? — погледът му пробяга по лицата на Компанията, прочитайки потвърждение. — Ако е така, трябва да са се разделили. Видяхме само трима.