Това бе достатъчно за Кърр, който остро си пое дъх. За кого се мислеше този хлапак? Точно се канеше да отговори, когато за своя изненада чу хауфута да се смее.
— Вие двамата сте точно от каквото се нуждаем! Тръгваме утре сутринта, един час преди зазоряване. Ще бъдете ли готови?
Вълча усмивка разпъна тънките черти на по-възрастния Сторрсен.
— Готови сме! — извика той, сетне скочи на крака, събаряйки стола си. Брат му застана до него. С ловко движение Фарр измъкна от колана си нож и го задържа високо пред себе си, с насочено нагоре по посока на долината острие. — Нека враговете ни внимават!
В този момент Стела влезе през отворената врата, последвана от Лийт и куцащия Хал. Двама мъже, един от които размахал нож, стояха срещу хората от Лулеа. Бяха ли тези двамата част от ездачите? Тримата млади замръзнаха.
Фарр ги изгледа смаяно.
— Това ли са останалите ви спътници? Та те са деца! — той остави ножа да се изплъзне от ръката му и той тупна на пода. — Ние бойци ли сме или бавачки?
Уайра го потупа по рамото.
— Деца? Не, братко; вгледай се по-внимателно. Аз виждам двама уверени млади мъже и — тук очите му се разшириха — рядко красива жена.
Стела се изчерви от погледа му на искрена възхита.
— Фарр — продължи по-младият брат, — май ти имаш нужда от бавачка, ако се гледа неумението ти да се въздържаш. Не позволявай на тъгата да помрачи разума ти! Те ни приеха и имаме шанс да отмъстим за татко. Какво повече искаш?
Фарр измърмори нещо, прибра ножа си и седна. Брат му последва примера, спирайки за миг очи върху девойката от Лулеа. Очите й проблеснаха от вниманието. Нейде дълбоко в себе си Лийт здраво сграбчи бутилката и затисна тапата.
Компанията най-сетне се разположи по леглата из плесенясалите стаи в края на дългия, мрачен коридор. Ала Лийт не можеше да заспи и се вслушваше в долитащия през стената разговор между Кърр и хауфута.
— Защо прие предложението? За какво са ни тия луди глави? — старият фермер бе ядосан.
— Само един от тях е луда глава — отговори отпаднало хауфутът, който вече се унасяше. — Тези момчета щяха да тръгнат подир ездачите с нас или без нас. Сам виждаш! По този начин няма да има изненади. Ще ги държим под око. По-добре да ги вземем с нас и да знаем къде са, отколкото да ни се пречкат по пътя.
Кърр изръмжа.
— Има нещо вярно — призна.
— Пък и сега имаме двама бойци — напомни му хауфутът.
— Ако може да се вярва на фукните им — каза със съмнение Кърр. — Според Кроптър никой фирейнчанин не би могъл да се нарече боец в сравнение с онези ездачи.
— Вероятно. Но може да се стигне до открит сблъсък и тогава каква полза би имало от мен, теб или другите?
— Много малък е шансът тези планинарчета да надвият четирима закалени в бой брудуонски воини.
— Малък е по-добре от нулев — отвърна хауфутът.
На Лийт му се струваше, че е неангажиран наблюдател, гледащ младо момче на име Лийт да лежи в чуждо легло. Младото момче изглеждаше малко, изтощено и безсилно. Заспивай, каза му той. Не мисли за това. Мисли за нещо друго.
Младото момче послуша съвета му и най-накрая потъна в сън.
Със сигурност бе прекалено реално, за да бъде сън.
Лийт можеше да види майка си метната връз кон, язден от обвит в сиво ездач. Тя се мяташе от страна на страна, докато конят се движеше по заледен път, виещ се през мрачни, обсипани със сняг дървета. Отпред имаше още два коня, по-малък северен и едър брудуонски жребец, яхнати от двама воини с тежки ботуши. Още по-напред друг кон носеше баща му и четвърти брудуонец; последният внимателно подбираше пътя напред.
Четвъртият ездач бе опрял меч в раменете на баща му.
Дълбока рана грозеше бузата на Манум и бащата вдигна ръка да я докосне, сякаш белегът му причиняваше болка. Ездачът излая заповеди на странен език. В отговор бащата вдигна ръка и посочи напред към мрачните гори. Лийт без затруднения се движеше наравно с тях, докато те яздеха по залесения склон. Стигнаха до равно място и кръгла просека, в средата на която имаше малък синьо-зелен вир. Лийт гледаше как баща му е бутнат грубо от коня и принуден да събира съчки за огън. Неблагодарна работа бе да се рови из снега за дърва. Майка му оставиха вързана на коня. Тя се тресеше, твърде далеч от топлината на огъня, лицето й отекло и белязано, очите й замъглени от болка и изтощение.