Лийт виждаше само заобикалящите го дървета, тъмни и заплашителни в светлината на зимната вечер. Красота?
Уайра отвърна на Хал:
— Красиво е; приятно ми е, че го забелязваш. Досега зимата в Мьолкелва бе мека. Видях прещип да разцъфва, а някои от полята са обсипани с кокичета. Красиво, но ми е жал за цветята. Били са измамени; зимата още не си е отишла. На север зимата може да се стоварва тежко и със закъснение. Не е ли тъй и във вашите земи?
— Да — отвърна Хал. — Но по нашите крайбрежни земи пада повече морскосняг, в сравнение с планинските области. Ела, Уайра — той повика по-младия брат, — покажи ми някои от дърветата ви.
Двамата младежи се отдалечиха, единият едър и широкоплещест, другият сакат, въодушевени от общ интерес.
Манум прокара пръсти по прореза в лицето си. Пада ми се, задето замълчах, когато ми задаваха въпрос. Мъжът, когото смяташе за водач на брудуонците — който издаваше заповеди и комуто останалите се подчиняваха, най-високият от високите воини, със сурови черти и вдлъбнати очи — му бе задавал отново онова питане.
— Къде е Десницата? Заведи ни при Десницата!
Търговецът не можеше да търпи повече и се бе извърнал, все едно не е чул. Светкавично движение, сръчен замах на извития меч — подобно умение бе ужасяващо — и лицето на Манум бе кървяло за известно време. Индретт не видя; тя все още спеше, хвърлена като вързоп на гърба на коня. Още по-добре. Още много…
Търговецът се съсредоточи върху задачата си. Събирането на съчки за огъня бе трудно, където клечорякът бе покрит със сняг, но той знаеше, че никакви оправдания нямаше да бъдат приети. Болката в ребрата му напомняше, че тези мъже бяха безжалостни и не се колебаеха да го бият, докато той лежи безпомощен. И все пак бе съумял да ги забави. Може би някой щеше да дойде да освободи заловените, може би хауфутът бе организирал преследване, може би освобождението нямаше да закъснее — ако наистина имаше сформирана хайка, ако в отряда имаше достатъчно хора, ако разполагаха с бързи коне и ако не ги щадяха, ако бяха избрали правилния път, ако, ако, ако… Манум въздъхна. Не мисли за това. Никой няма да дойде. Трябваше да измисли начин за спасение, преди брудуонците да решат, че пленниците създават прекалено много затруднения или че казват истината и действително не знаят нищо за тази Десница.
Но защо продължаваха да питат? Не бе ли казал на Гласа от Андратан всичко, което знае?
Търсенето на подпалки го отведе близо до малък синьо-зеленикав вир, игриво отразяващ бледата слънчева светлина в околния сенчест свят. Зад него дърветата на Великата северна гора се издигаха ведро, без да се интересуват от човеците и техните спорове. Тук няма как да избягам, помисли си Манум. Гората ще ме погълне или воините ще ме открият, или ще започнат да причиняват неща на Индретт, докато не ги замоля да спрат. Гледаше как брудуонците подготвят лагера. Двама от тях бяха млади, все още усвояващи тънкостите. Лидерът и помощникът му бяха по-възрастни, по-опитни воини, с говорещи за закалеността им в битка белези. Търговецът се бе запознал отблизо с уменията им през последната година, докато го бяха преследвали из Фалта. Двамата млади брудуонци щяха да прибавят умения за оцеляване и разчитане на следи към вече впечатляващите си бойни качества. Тези воини умееха да се бият въоръжени или без оръжие, с пръчки или тояги, мечове или брадви; в изключителна форма, почти не показваха признаци изтощителното пътуване през фалтанската зима да им се отразява. И сега се учеха да измъчват и убиват, да извличат информация от враговете си. Само ефикасността не бе достатъчна за лидера им, той искаше от тях да се наслаждават на ужаса на пленниците си, да се настървят, да се наслаждават на гонитбата и убийството. По времето, когато достигнеха неговата възраст, щяха да бъдат безмилостно ефективни бойни машини. Повелителите на страха.
Манум потръпна. Тези мъже не са ли били някога деца? Раними, нуждаещи се от майка и баща, плачещи, признаващи слабостта си? Опита се да си го представи, но не успя. Как можеше нещо толкова невинно да бъде преобразено в такава злина? Съсредоточи се над задачата, каза си той. Събери дърва, нека са доволни, нека станат непредпазливи и тогава… Просто остани жив, докато ти предоставят възможност.
Тъкмо се канеше да се отправи обратно към лагера с наръч дърва, когато до ушите му достигна позаглушено от дърветата чаткане на копита. Някой идваше по пътя! Още преди да реагира, брудуонците изтеглиха мечове и се скриха иззад дърветата, очаквайки появата на конника. Въздухът запулсира със заплашително синьо сияние, пропит с насилие и мощ. Приближаващият се звук ставаше все по-силен, сетне внезапно ездачът изникна сред поляната. Разочарование прониза Търговеца: само един ездач и то не от Лулеа. Трудно можеше да представлява спасителен отряд.