Кърр изрази съгласието си с кимане, сетне отпи нова яка глътка от халбата си.
— Поне бирата я бива.
Хауфутът се обърна към Фарр, който отпиваше от своята, сякаш е отрова.
— Не разбрах точно, но от думите на хауфута ви схванах, че е имало спорове между Мьолкбридж и Уиндрайз. Какво знаеш за това?
Младежът остави бирата си, облегна се и скръсти ръце.
— Ще ти кажа какво знам — каза с умишлено висок глас. — Хората тук са арогантни, зли мелези. Усеща се веднага. Аз мога да посоча и название. Лозиански.
— Това не е дума, която да се употребява невнимателно — бързо каза хауфутът, оглеждайки дали някой в стаята е чул обидата на Фарр. Кръчмарят беше с гръб към тях и чистеше чаши в другия край на бара, без да показва признаци, че слуша разговора им.
— Не е, обаче е точна — последва отговорът. — Не знаеш нищо за историята на тази долина. Нищо! Враждуваме с уиндрайзци, откакто се помним, понякога се стига до борба, както по дните на дядо. Наричат себе си истински фалтанци, обаче търгуват със скритото кралство и със зверовете от виддата. Нищо хубаво не може да излезе от това. Не съм набожен човек, но не мога да понеса мисълта за занимания с получовеци. Сведете делата си до наследниците на Първородните и се пазете чисти.
— Получовеци? — хауфутът бе объркан. — Скрито кралство? Не съм чувал за такива неща.
— Току-що ви казах за тях, ако сте си направили труда да слушате.
Кърр се приведе яростно, но хауфутът постави ръка на рамото му.
— Ами че разясни. Какви са тези получовеци?
Ала Фарр нямаше да позволи да бъде отклонен.
— Уиндрайз е заобиколен от варварски земи. Човек би си помислил, че след като пътят към Мьолкбридж е единствената им връзка с цивилизацията, те биха били по-учтиви, вместо да се опитват да опожаряват фермите ни и да заграбват земите ни.
— Получовеците? — Кърр се опитваше да държи гнева настрана от гласа си.
— Просто е, старче. Нагоре по Мьолкелва, на около три дни път оттук, земята се разтваря в широка долина, толкова обширна, че в центъра планините не могат да бъдат видени, където въздухът е топъл и никнат неща, които не биха расли на друго място във Фирейнс. Поне така казват; аз никога не съм бил там, нито някога искам да бъда. Там живеят скимрианците, лозиани, нещастници, които отричат Огнепътя. Всекиму е известно, че допирът с лозиан омърсява душата. Но Уиндрайз си докарва добри печалби, търгувайки със скритото кралство на Скимрия.
— И какво не е наред с това? — прекъсна го Кърр, раздразнен от „старче“-то.
— Никой уважаващ себе си фалтанец не трябва да има вземане-даване с лозиани! — сопна се Фарр. — Няма значение колко изкусно изработват предметите си или колко са чевръсти жените им. О, да, мъжете от Уиндрайз не се задоволяват само с търговия. Почти не е останал чистокръвен сред тях. Замърсени са; осквернени с кръвта на мелезите. Сега самите те са мелези!
Хауфутът надникна през рамо. Кръчмарят бе извърнал лице към тях и изсеченото му лице показваше, че не е особено доволен от насоката на разговора им.
— Не можеш ли да говориш по-тихо? — изръмжа Кърр. — Сам ли искаш да продължиш спора между Мьолкбридж и Уиндрайз? Млад идиот — додаде. Фарр се обърна към него, лицето му не изразяваше никакво разкаяние. Двамата мъже изглеждаха готови да си разменят удари.
— Все още не си ни казал какво положи началото на неприятностите в долината Мьолкелва — каза хауфутът с глас, който малко се различаваше от шепот. — Със сигурност не сте отишли да воювате с Уиндрайз, само защото те търгуват със странници?
— Какво ви разбира главата на вас, изтънчени брегаджии…
С трясък вратата на странноприемницата зейна отворена и Уайра влетя развълнувано в стаята.
— Отвън има един, с когото трябва да поговорите — настойчиво каза младежът от Мьолкбридж. — Елате бързо!
Хауфутът остави халбата си и се затътрузи подир останалите двама. Вън в ледения дъх на планинската нощ стоеше нисък, брадясал мъж с вързоп под ръка. Той внимателно изгледа странниците изпод рунтави вежди.
— Дирите новини за странни конници, а? — изхриптя той, като заедно с думите му от устата излетя храчка. — Аз мога да ви кажа някои нещица — ново изхрачване.
Кърр се вгледа в мъжа с неприязън.
— Давай тогава. Какво знаеш?
Мъжът се престори на обиден, сетне многозначително обърна наопаки един от джобовете си. Хауфутът въздъхна, сетне отброи няколко монети. Небръснатият превърна броенето им в истински спектакъл.