— Туй ли е всичко?
— Поне докато не ни кажеш нещо полезно! Казвай сега, какво знаеш?
— Аз съм местният гробар — оповести мърлявият мъж. — Вчера на Западния път откриха мъж, няколко мили нагоре по Торрел. — Жест в мрака. — Мъртъв, надробен с мечове и намушкан в гърба. Не бях виждал тяло, по-готово за услугите ми — мъжът се изплю в локва и даде воля на краткия си лаещ смях, прозвучал като захлопване на ковчег. — Носеше странни дрехи, дето брегаджиите ги носят, на вашите мязат. Един от местните го домъкна тука. Сам го погребах, взех му дрехите (или каквото беше останало от тях) и ги запазих. Тоя младок тука ми думаше у кръчмата и приказките му ме подсетиха, та ходих да ги донеса. Ей ги. — Той извади вързопа изпод мишницата си с тържествеността на фокусник.
Кърр протегна ръка, но мъжът придърпа вързопа обратно.
— Ако искате тия дрехоляци, ще трябва да ги купите — обяви.
— Колко? — запита фермерът, стараейки се да сдържа гнева си. Мъжът погледна към монетите в ръката си.
— Не ща фрети — оповести той. — Искам десет пендинга — погледна хитро към пътниците и хубавите им чисти дрехи. Бе видял конете им. Можеха да си позволят десет пендинга.
Хауфутът тъкмо щеше да се съгласи, когато Уайра се намеси.
— Десет пендинга? — отвърна удивено. — Не разполагаме с толкова много. Казах ти още в кръчмата. Пък и си имаме предостатъчно дрехи. Лека нощ, сър — обръщайки се кръгом, той подкани останалите да го последват.
Брадаткото се сви за миг. Бе видял, че дебелият е готов да плати, но също така бе чул решителността в гласа на младежа.
— Добре де — каза накрая. — Пет пендинга.
— Три.
— Три? — бе ред на небръснатия да изглежда разгневен. — Направих си труда да ви кажа за дрехите, че и до нас ходих да ги взема, а вий искате да ме оберете? Четири.
— Четири да бъдат — каза Уайра, поизморен от пазарлъка. — Почакай тук, трябва да вземем парите.
— За какво беше всичко това? — запита хауфутът, докато двамата с Уайра бяха обратно в странноприемницата.
— Не исках мъжът да си помисли, че сме богати — отвърна Уайра. — Не му се доверявам. Той и приятелите му може да решат, че богатите пътници лесно могат да бъдат лишени от парите си.
Тримата мъже излязоха отново и дадоха на мъжа полагащите му се четири пендинга. След още едно пресилено представление на броене, той им подаде вързопа с нежеланието на разделящ се с любимата мъж. Понечи да си тръгне.
— Почакай! — излая Уайра. — Никакво мърдане, докато не се убедим, че парите ни не са отишли напразно.
В мазната кърпа имаше подгизнала от кръв вълнена туника, накълцана от мечове, но без да се отличава с някакъв цвят или стил.
— Може да принадлежи всекиму! Във всеки случай не е на ездачите — с разочарование каза хауфутът.
— Със сигурност някой се е разделил с живота си по жесток начин — заяви замислено Уайра. — Мислите ли, че трябва да покажем тялото на Лийт и Хал? Би могъл да е баща им.
— Не и в тази туника — отвърна хауфутът. — Мога да се закълна, че Манум не притежава нищо подобно. Разбира се — продължи той с по-несигурен глас, — възможно е да не е могъл да подбира гардероба си по време на пътуванията си.
— Вижте! — Кърр обърна туниката, отляво на гърдите имаше извезана бяла звезда. Небръснатият се приведе, очите му преливаха от любопитство.
— Какво има? — запитаха едновременно Уайра и хауфутът.
Старият фермер нави туниката, сетне я уви в кърпата и се обърна към гробокопача:
— Благодаря ти — каза презрително. — Това е всичко.
Онзи изчезна в нощта, мърморейки си; студеният планински вятър донесе до ушите им звуци от храчене.
— Вътре! — заповяда Кърр. Останалите трима го последваха в „Трепетликата“ и се свиха около пламъците на огъня. Старият фермер отново разгърна туниката и я задържа, така че останалите да я видят. Звездата бе избродирана със сребърна нишка.
— Това е знакът на Кроптър, символът на фирейнските Часовои — тихо каза Кърр. — Помните, Кроптър изпрати вестоносец по Западния път, който да събере новини за брудуонците.
— Изглежда се е приближил прекалено — Уайра сви устни.
— Откъде да сме сигурни, че пратеникът е убит от брудоунските конници? — запита хауфутът. — Може някой обирджия да го е сторил. Дори лично онзи гнусник!