Уайра поклати глава.
— Не, ездачите са го сторили — останалите се извърнаха към него, изненадани от прозвучалата в гласа му омраза. — Така убиха баща ни, режейки го с мечове, докато вече не може да се съпротивлява, сетне намушквайки го в гърба. Страхливци! Не е имал никакъв шанс. — Той обърна туниката и всички можаха да видят назъбеното, почервеняло разкъсване в средата. — Погледнете тук! Вижте белега на честен бой!
Никой не продума. За миг всеки потъна в собствените си мисли. Откритието някак бе направило приключението им по-реално. Хауфутът почти можеше да усети остриетата върху собствената си плът, хапейки, хапейки…
— Онзи рече, че тялото било намерено нагоре от селото. Трябва да е било, където Западният път се вие из долината Торрелстроммен — Кърр изглеждаше замислен. — Пратеникът на Кроптър напусна Уоч Хил преди пет дни, три дни след брудуонските убийци. Как така е съумял да ги настигне толкова лесно?
В думите на хауфута се долавяше вълнение:
— Може би ездачите са били сполетени от някаква беда, нещо може да ги е забавило!
Може би са спрели, за да се отърват от пленниците, помисли си старият фермер, но не изрече нищо.
— Каквато и да е причината, достижими са — каза Уайра с усмивка на лице, ала зад тази усмивка прозираше напрегната болка. Хауфутът ясно я виждаше.
— Значи тялото на пратеника е било открито вчера. Но кой знае колко време е бил мъртъв? И брудуонците може да са се отправили с конете си към Брейданската пустош, което ще увеличи разстоянието помежду ни, поне в краткосрочен план — Кърр се замисли за миг.
— Все още не зная дали ние трябва да отведем нашите там. Ако е паднал сняг, конете никога не биха си проправили път. Дори и времето да се запази хубаво, пак ще е нелеко пътуване. Може да се наложи да вървим.
Хауфутът въздъхна и погледна към краката си, които бяха скрити в подножието на огромното благоутробие.
— Не съм сигурен кое ме отвращава повече: още един ден на седлото или перспективата да вървя пеш! Във всеки случай нека се наспим добре! — рече той. — Съдейки по това, което се говори за пущинаците, ще имаме нужда от хубава почивка.
На следващата сутрин Кърр разбуди Компанията рано. След обилна закуска се събраха в Голямата зала — определено наречена тъй на шега, макар че ако съдеха по срещаните от тях уиндрайзци, вероятно не. Хауфутът изпрати Кърр и Уайра по задачи: старият фермер да събере провизии за предстоящите дни, а Уайра да наеме водач.
— Решението ми е окончателно — заяви той, заглушавайки протестите на Сторрсенови. — Имаме нужда отколкото се може повече помощ. Последното нещо, което искаме, е да се заблудим из пущинаците; а колкото и добре да познавате Брейданската пустош, местен човек ще е по-ориентиран.
— Взех и друго решение — продължи хауфутът. — Вероятно сме само на два дни след ездачите и разполагаме с добри шансове да ги настигнем преди да стигнат пустошта. Но ако оставим конете си тук, онези ще ни се отскубнат в долината Торрелстроммен. Така че ще отведем животните, колкото е възможно по-дълбоко в долината и ако времето позволи, ще яздим и през пустошта. Ако времето се развали, ще ги оставим на някое закрито място, откъдето ще ги приберем на връщане. По този начин ще наваксаме още един ден и ще сме в състояние по-лесно да носим Манум и Индретт, особено ако са понесли някакви поражения.
Кърр се върна първи, натоварен със сухари, сушено месо и мазнина за готвене. Тези допълнителни провизии наложиха преопаковане на запасите на Компанията, отнело близо час. Пътниците бяха готови, когато Уайра се завърна, придружаван от гърчав мъж.
— Съжалявам за закъснението — извини се на хауфута той. — Трудно ми беше да убедя човек да ни преведе през пустошта по това време на годината. Неколцина се съгласиха, обаче искаха невъзможни суми, така че бях принуден да отхвърля предложенията им. Този мъж се съгласи да ни отведе до планинска верига, наричана Братството, от другата страна на Брейданската пустош, само срещу двадесет пендинга. Може да язди товарния ни кон…
— Двадесет пендинга? — задави се хауфутът. — Та това си е месечна заплата!
— Но е нищо в сравнение със сумите от порядъка на седемдесет-осемдесет пендинга, които искаха останалите. Можете да се задоволите с намереното от мен или да се вслушате в съвета ни и оставите Сторрсенови да ви преведат през пущинаците.
Гърчавият мъж изсумтя презрително.