— Ами пленниците им? — запита хауфутът.
— Невъзможно е да се каже — отвърна Кърр. — Но ако не са забавени от пленници, защо не се движат по-бързо? Моята догадка е, че Манум и Индретт са още живи.
Кърр отново се качи на коня и Компанията продължи, отново потапяйки се в горската скръб, отправяйки се към източника на вече оглушителния шум. Напред и леко над тях Торрелстроммен ревеше надолу по Глоумкския праг, пенейки се, докато се хвърляше в урвата от скалата. Когато се приближиха, Лийт осъзна, че мъглата и пръските всъщност идваха от водопада. Западният път, сега сведен до тясна пътека сред скалите, бе хлъзгав от издуханите към тях от падащото течение капки. Заглушавайки всичко друго, звукът на водопадите обгърна приключенците, дърветата, самите земни скали. Лийт сграбчи врата си с наподобяващо страх чувство; звукът бе накарал гласните му струни да завибрират.
Каупа уверено пристъпи до самия ръб на водопада и погледна надолу.
— Няма много вода по това време на годината — каза лаконично, като че отказваше да бъде развълнуван от силата на гледката. — Реката нагоре по течението ще е замръзнала. В пустошта ще да е студено.
Ако Глоумският праг се намираше близо до Лулеа, прецени Лийт, със сигурност щеше да бъде смятан за едно от чудесата на света; ала Компанията не можеше да отдели дори няколко мига, в които да се наслади на суровата му мощ. Забързаха по пътя, който рязко свиваше надясно и минаваше през естествен процеп в гранита, за да ги изведе на дъното на безлесна долина. Липсата на дървета повдигна духовете на Компанията, като че някаква тежест бе смъкната от тях. Мъглите се оттеглиха и ревът затихна до приглушен грохот, който по-скоро биваше усетен, отколкото чут; докато напредваха, дори този шум затихна.
— Витраин Уфтан — обяви Каупа, гласът му разсякъл покоя. — Долината на отдиха.
Лийт поклати глава. Гърчавият бе съумял да изрече дори и това приветствие с презрение.
Обширната долина ги приканваше да не щадят животните си. Освежени след утринната бавна езда сред гората, конете се подчиниха с готовност, биейки радостно крак, сякаш отново се намираха у дома, доволни да се отърват от заплашителната Витраин Глоум.
— С тази скорост ще достигнем Килтънския праг преди залез — весело се провикна Уайра на брат си, изръмжал нещо нечленоразделно в отговор.
Нагоре из Витраин Уфтан, хълмовете бяха кафяви и оголени, с ронливи склонове, изникващи от почти всяко място над главите им. Долината излягаше корито право през лабиринта от хълмове. Лийт съзираше сняг дори по долните им склонове. Кафявото, зеленото и охрата на планинските скали и треви изглеждаха много по-ярки от мрачните гори, които бяха оставили зад гърба си. Ала не изцяло; в някои закътани места недорасли смърчови дървета анемично се вкопчваха в почвата, а дребни върби — някои стигащи едва до коленете им — се свиваха по подветрените страни на купчини камъни, подобно на изоставени от победена армия ранени.
— Времето няма да се задържи тъй още дълго — забеляза Кърр. — Съдейки по миризмата на онези облаци, скоро ще вали сняг.
Други, по-малки долини изливаха събраните си води в Долината на отдиха. Лийт погледна към първата двойка долини вдясно. Там, прикрити от вятъра, стояха няколко ели. Но със снижаването на облаците, вятърът се усили, веейки в лицата им и стана трудно да се мисли за каквото и да е друго, освен за процеждащия се през дрехите студ, пронизващ до кости. Той придърпа наметката по-плътно около лицето си, така че колкото се може по-малка част да е изложена на вятъра. Хоризонтът му бе сведен до зирката на открехната врата. Дори Каупа, гидът, очевидно усещаше студа или поне конят му го стори, защото започна да изостава. Лийт се осмели да погледне надясно. Минаваха покрай втората двойна долина.
Коне!
Животното на Лийт внезапно спря заедно с останалите, тъй като Кърр го дръпна. От дефилето вдясно излетяха един, двама, трима, четирима ездачи, пришпорили животни. Сега можеха да чуят виковете на яздещия начело, който бе вдигнал ръка с размахан меч. Страх обхвана Компанията.
Хал първи се плъзна от седлото. Лийт не можеше да помръдне.
— Ездачите! Ездачите! — изкрещя хауфутът. — Брудуонските ездачи!