Фарр моментално пое контрол над ситуацията.
— Слезте! Слезте от конете! — излая той. — Направете кръг около тях! Застанете с лице към враговете!
Още викове, този път отзад! Лийт се извъртя, за да види четирима други ездачи, галопиращи иззад елите към тях. Обградени!
Ръка грубо го издърпа от седлото. Лийт се сепна уплашено, но това бе Уайра.
— Извади меча! Изправи се срещу врага! — викна той. — Не чу ли брат ми? Не ти ли се живее?
В този миг го облада страх, но вместо да се скрие зад коня си, той откри гняв и отчаяние да се разпалват в отговор на страха. Струпаните в него емоции изригнаха. Тук имаше нещо, което можеше да нападне, нещо, на което да си отмъсти. Отметна качулката си и изтегли меча, стискайки дръжката с побелели кокалчета.
Хауфутът грабна Стела и я постави зад себе си, сетне извади оръжието си. Хал и Кърр вече бяха приготвили своите. Братята Сторрсен, един начело и един пазещ гърба на групата, държаха мечове в едната си ръка и тояги в другата.
След няколко мига ездачите ги настигнаха. Но вместо да ги нападнат незабавно, те започнаха да яздят в кръг около Компанията.
— Това не са брудуонски воини! — изхриптя Кърр. — Вижте, носят уиндрайзки одежди!
Внезапно Лийт разпозна един от профучаващите покрай тях ездачи.
— Това не е ли мъжът, който ни продаде дрехите миналата нощ? — запита той. Наистина, рошавият уиндрайзец бе сред нападателите.
— Какво искате? — провикна се старият фермер. — Оставете ни да минем! Напускаме земите ви!
Ездачите се изсмяха, подигравайки се на пътниците. Забавиха конете си до ход.
— Напускате земите ни! — отвърна един. — Малко вероятно!
— Тук ще останете! — изкряка друг. — Посадени в безлесната долина. Може би брегаджиите ще поникнат, където дърветата не ще! — останалите се изсмяха гръмогласно на шегата му.
— Ще умрете в Долината на отдиха — провикна се друг, — защото не бихме осквернили Тилтан с подобна мърша! — приятелите му изреваха одобрително, удряйки с мечове по малките си щитове.
Рошавият се приближи леко.
— Искам оня там — рече, посочвайки с късия си меч към Уайра. Изплю се по посока на младия Сторрсен, който отвърна на погледа му, без да трепне; сетне отново се присъедини към останалите, които започнаха да галопират около Компанията, ту приближавайки се, ту отдръпвайки се настрана.
— Какво правят? — запита през рамо хауфутът.
— Опитват се да ни сплашат, да пречупят духа ни — отвърна Фарр. — Когато решат, че сме достатъчно наплашени, ще ни нападнат. Не мисля, че това е бил първоначалният им план. Не биха очаквали да се защитаваме.
— Какво искат?
— Забавление — бе отговорът. — И да отмъстят на Мьолкбридж. Ала не ще ги получат. Когато вдигна тояга, нападни ездача на черния кон. Готов?
Но инициативата им бе отнета, преди сигналът да бъде подаден. Внезапно, с кръвожаден рев, мъжете от Уиндрайз се спуснаха към Компанията. Незабавно Сторрсенови се хвърлиха напред, размахали тояги и двама от враговете бяха повалени от конете. Останалите бандити се оттеглиха, изненадани.
Нов вик и мъжете слязоха от конете, сетне се втурнаха към Уайра. С крайчеца на окото си Лийт видя движение, сетне се извърна, за да види фигура да надига кинжал, готова да удари в незащитения гръб на Фарр. Каупа! Лийт нададе предупредителен вик, сетне замахна в тази посока с меча си. Чу се вик и тяло се строполи в краката му.
Сетне нападателите се изсипаха отгоре им. Мечове проблясваха, тояги свистяха и за няколко мига всичко изглеждаше изгубено. Един от братята Сторрсен бе повален на земята от уиндрайзец, Кърр и друг ездач се бяха вкопчили, като старият фермер се биеше с изненадваща жилавост. Лийт се биеше до брат си. Финтира един от нападателите, който се наниза на меча на Хал. Сетне Лийт чу момичешки писък. Беше Стела, която надаваше вик не от ужас, а от гняв. Пристъпвайки пред хауфута, със стичаща се от рана на ръката й кръв, Стела се биеше с рошавия уиндрайзец, засипвайки го с вихрушка от неопитни, но енергични удари, които той не можеше да отбива. Лицето й бавно се промени от физиономия на безпомощен ужас в изражение на яростна радост, докато тя неочаквано осъзнаваше, че щеше да оцелее и дори да излезе победител от битката. По лицето на онзи се изписа паника, докато вероятната смърт се превръщаше в неизбежност и тази паника лиши мъжа от наличните му умения. Тя го довърши с удар по главата, преди той да е имал възможност да моли за милост.