Всичко приключи тъй бързо, както и беше започнало. Тримата уиндрайзци, останали ненаранени, бързо загубиха интерес към битката и се втурнаха към конете си, последвани от Уайра и Фарр. Отдалечиха се в галоп надолу по долината, крещейки закани от безопасно разстояние. Фарр понечи да ги последва с коня си, но Уайра изръмжа:
— Остави ги!
Компанията погледна към телата на враговете си. Един от ездачите, повален от седлото от братята Сторрсен, лежеше с пукнат череп. Друг бе намерил смъртта си в ръцете на Стела. Трети бе загинал от меча на Хал. Откриха осмия да се опитва да изпълзи надалеч, единствено със счупен крак. Кърр стоеше над него с изтеглен меч. Каупа бе още жив, но кървеше лошо от раната на гърба си.
Членовете на Компанията се гледаха един друг, дишайки тежко. Сетне по лицата им започна да се изписва облекчение.
Лийт изпита диво вълнение. Бе успял! Но тази възхита бе донякъде помрачена от спомена за парализиращия страх и гледката на умрелите уиндрайзци. Пое дълбоко дъх и обърса потните си длани в наметката. Сетне откри, че не може да стои на крака и приседна на каменистата земя, и за момент всичко потъна в мрак.
Стела също седна, позволявайки на Хал да се погрижи за наранената й ръка. Той спря кървенето с кърпа, потопена в недалечен поток.
— Не е сериозно — увери я той. Тя слабо се усмихна, но Хал видя, че усмивката е предназначена за младия мъж от Винкулен, който се бе отправил към нея, като притеснението и възхищението се бореха за надмощие върху лицето му.
Оставяйки Стела на грижите на Уайра, Хал докуца до коварния гид. Каупа се бе обърнал на една страна, но ококореното му лице бе бледо, а ръцете — влажни, опитваше се да каже нещо, но можеше само да кашля.
— Мъртъв е — каза онзи със счупения крак, който под зоркия поглед на Кърр се бе довлачил до другаря си. — Или поне скоро ще бъде — той се обърна към Кърр. — Ще го оставите ли да страда?
— Пада му се — отвърна Кърр.
— Никой не заслужава да умре — каза Хал и протегна ръка към умиращия.
В този миг другият уиндрайзец измъкна нож и го заби в гръдта на Каупа. Кърр се хвърли към него, но Хал го задържа.
— Сега може да умре достойно — каза уиндрайзецът и положи ножа си до неподвижното тяло на гида им.
Пътниците събраха камъни от недалечен хълм и затрупаха телата.
— Не заслужават погребение — каза Кърр, — но трябва да покрием телата им, за да не ги надушат вълци.
Последният останал уиндрайзец изяви желание да остане с мъртвите си спътници, така че те му накладоха огън и го оставиха там с меча и ножа му. Несъмнено приятелите му щяха да се върнат, да оправят крака му и да го отведат у дома.
Компанията взе животните им, така че сега всеки разполагаше с кон. Продължиха по пътя си, вече по-бавно и не толкова жизнерадостно. Дълго време никой не продума, тъй като всеки бе зает с невъзможни за споделяне мисли. Облаците се спуснаха още по-ниско и из долината започна да се сипе сняг.
Спряха да лагеруват в завета на огромна скала. Лийт и Хал събраха дърва за огъня; откриха огромно количество край склона на чакълест конус на известно разстояние от Торрелстроммен, достатъчно не само за огън, но и за построяването на грубоват заслон от снега.
— Това е нивото на пролетното пълноводие — каза им Уайра. Лийт видя ивица плавей от другата страна на долината и се опита да си представи реката толкова огромна, че да запълни огромното пространство помежду им. Сетне мислите му се насочиха към прага Глоум и как би изглеждал по време на наводнение.
След вечерята Компанията се опита да осмисли случилите се по-рано през деня събития.
— Изглежда нехранимайковците са решили, че четири пендинга не са достатъчни и че сме богати, ала беззащитни — предположи хауфутът.
Уайра поклати глава.
— Не, принадлежностите и конете ни щяха да бъдат само бонус. Старата омраза ги докара в тази долина. Преследваха брат ми и мен. Искаха да нанесат удар срещу Мьолкбридж. Вие, лулеанците, просто се оказахте на пътя им.
— Чудя се — добави Фарр, — дали в омразата си тези уиндрайзци изобщо са в състояние да различават чужденците. Може би всички брегаджии са техни врагове.
— По-добре да ги мислим за неколцина бунтари — рече Хал. — Убеден съм, че повечето уиндрайзци, подобно на повечето люде от Мьолкбридж, са забравили миналите спорове.
— Но как са стигнали до долината преди нас? — запита Лийт. — Не ги видяхме на пътя.