Изгубената душа на Килт Кийнинг измъчва Компанията цял ден. Писъците й изглежда се просмукваха в духа им по същия начин, по който плачът на болното дете дълбае майчиното сърце, стопявайки силата и подкопавайки решителността. Чисто оглозганите кости на някакво голямо животно — вероятно кон — лежаха досами пътя им. Несъмнено бе стояло в долината прекалено дълго. Изглеждаше напълно в тон с ужасяващия вихър. Вероятно вятърът лично бе отделил месото от костите, изглеждаше способен на всичко.
Пътниците откриха, че разговорите са почти невъзможни, докато Изгубената душа беснееше из каньона. Никому не се обсъждаха брудуонците или уиндрайзците или какво можеше да се случва в Мьолкбридж или Лулеа, където бе топло и тихо. Емоциите бяха огрубени по подобие на лицата. Дори по време на хранене никой не заговори.
Сънят бе особено труден. Отчасти защитени от студа и сгрети от огъня, все така бяха изложени на писъците на измъчената душа на Килт Кийнинг; вайкането й продължи цяла нощ. В един момент всички бяха будни, седейки край огъня или разхождайки се край ръба на скалистия заслон, загледани в Клейтаф Нортр, Северното сияние, в познатия му танц по небето.
По средата на следващото утро, Килт Кийнинг ги свари докато достигаха Снаерфенс, прелюдията към Брейданската пустош. Тук пътят се извиваше встрани от Торрелстроммен в малка долина отляво, възползвайки се от по-ниските склонове на въпросната долина, за да се върви по стените на Килт Кийнинг. Хълмовете бяха само на няколко мили. Компанията слезе от конете и запротяга вдървени крайници.
— Издържахме Килт Кийнинг — уморено рече Уайра, — и скоро ще сме далеч от прокълнатия й глас. Усещането бе дори по-лошо от това, което ми бяха казвали.
Фарр се съгласи с брат си.
— Смятах, че описанието на тази отвратителна долина е спретнато да оправдава страховете на бъзливи пътници, но по-скоро бих престоял седмица без храна на върха на Винбренна в сезона на поллернските вихри, отколкото да изкарам още един ден в Килт Кийнинг.
— А очакващото ни в Брейданската пустош може да ни накара да мечтаем за тази долина — оплака се хауфутът. — Надявах се да настигнем брудуонците преди да са навлезли сред хълмовете. Брейданската пустош се ползва с лоша репутация.
— Но не ги настигнахме, така че трябва да се катерим из Брейдан — сопна се Кърр. — Да продължаваме. Губим ценно време!
Лийт поклати със съмнение глава, но яхна коня си и последва стария фермер към стръмната снежна стена, издигнала се пред тях. Западният път напусна дъното на долината и се заизвива нагоре по стръмната южна стена на Снаерфенс. Очите им го проследиха, докато не потъна в здрача.
Досега не съм бил по-близо до нея, помисли си печално Манум, докато лежеше по лице на снега. До него, на не повече от три ярда, се търкаляше Индретт. Застанал помежду им с изваден закривен меч, брудуонски воин подсигуряваше мълчанието им. Лежаха на ръба на скала, издигаща се над широка бяла долина. Покрити със сняг хълмове и скали се простираха във всички посоки. Намираха се на високите бърда, знаеше Манум, а Западният път бе затрупан под футове сняг.
В мирната долина се разиграваше ужасна драма.
По-рано през деня брудуонците бяха открили стъпки в снега. Незабавно Манум и Индретт бяха отведени в закътана пещера, докато двама от брудуонците бяха отишли да разузнаят по пътя. След по-малко от час воините се върнаха и бързо поведоха конете през коварния сняг. Сега пленниците чакаха на скалата, докато брудуонците дебнеха жертвата си.
Неподозиращи какво ги очаква, четирима мъже се разположиха около огън, докато жена прибираше остатъка от месото, което бяха уловили, в кожена торба. Манум можеше да види как тримата брудуонци слизат по склона, без да си правят труда да се прикриват. Жертвите им стояха с гръб към скалата, оставили оръжията си на известно разстояние до раниците си. Манум искаше да изкрещи предупредително, ала знаеше, че това щеше да донесе бърза смърт на него и Индретт. Пък и нямаше какво да стори. Клетниците бяха мъртви още от мига, когато стъпките им бяха открити, сега брудуонците просто щяха да превърнат неотменимостта във факт.