— Помниш ли стълбовете долу в Килт Кийнинг? — додаде Кърр. Грешката му бе забравена и той се включи в урока. — Били поставени от Първородните да помагат на пътниците да не губят пътя по време на обилен снеговалеж. Предполагам уиндрайзци още ги поддържат, макар да не използват Западния път, за да се изкачат сред възвишенията. Това обяснява защо тази част от пътя е в такова занемарено състояние.
— Хауфуте — каза плахо Лийт, — говориш сякаш Първородните наистина са съществували. Но не ни ли учеше, че са просто легенди?
Кърр се изсмя.
— Хлапето те спипа натясно! На какви глупости учиш децата ни? Не съществуват, просто легенди.
— Истинността не прави нещо по-лесно за вярване — изръмжа едрият мъж. — Не исках децата да растат, вярвайки на всяка разказана им от хората приказка. Отворени, любознателни умове — от това се нуждаят.
— Когато приказката нахлуе в селото им и отведе родителите им, на мен ми се струва, че е време да повярват — каза убедено Фарр.
— За повечето люде Първородните са образи от легенди — сериозно каза Кърр, — но историите от Домаз Скреуд, Свитъка на гибелта, са познати на Часовоите. Узнах ги в младостта си, когато… няма значение.
— Какви истории? — запита Стела, изгаряща от любопитство. Кърр стрелна с поглед Хал, който все още дишаше тежко.
— Имаме време — рече фермерът. — Всъщност не би било зле да обядваме. Все още ни предстои катерене. По време на обеда ще ви разкажа за Първородните, тъй като някои аспекти от историята са свързани с нашето затруднено положение.
— Знаем, че Най-възвишеният създал света и всичко събрано в него — започна Кърр, заговорвайки в традиционния наративен стил на фалтанците. Компанията се разположи удобно край пътя, подкрепяйки се с хляб и сирене. — Ала това не е бил единственият създаден от него свят. През полята на времето и пространството Той разпръснал безброй светове и сътворил множество създания, които да живеят на тези светове. Сетне бродил из пространството и избрал някои от тези създания за Свои слуги.
На нашия свят Най-възвишеният дошъл да миропомаже само едно създание, расата на хората, които в първобитния си вид не се отличавали особено от зверовете около тях. Той прошепнал в сърцата им, събирайки онези, които имали уши, през дивотата и пустинята до изобилна долина на север, докато ги следвал като огромен буреносен облак. На въздигнатия ръб на долината Избраните зачакали, облакът бързо се издигнал над тях. Надолу по тясна пътека към девствената земя слезли; ужасени от надвисналия облак и в страх от лъкатушещия път вървели, ала крачели в покорство на дочутия от тях глас, та с надежда бродели. На хълм в средата на долината да почиват спрели, а облакът висял високо над тях. Там било, в Северната долина, дето Най-възвишеният се явил на людете като огън.
От всезасенчващото присъствие на Най-възвишения се спуснали пламтящи колони светлина и всеки избраник бил обгърнат в огъня. Насред огнените стълбове се явила друга, по-голяма колона, дордето Най-възвишеният се присъединявал към хората. Пламенливи нишки се разпрострели от присъствието Му, обгръщайки стълбовете огнени, та от този миг Человекът бил докоснат с Огъня на живота и недълго слава сияела на хълма в Долината.
С Десницата си Най-възвишеният докоснал скала. От сърцето на камъка изригнала най-чиста Вода, достатъчно силна да угаси огнените стълбове. Сетне в огромен облак Присъствието изчезнало изсред людете, отивайки незнайно къде, ала оставяйки нещо в сърцето на всеки от присъстващите. И дордето пръски от фонтана милвали вдигнатите им лица, Избраните дочули глас да дума в умовете им.
Та по това време Най-възвишеният сключил завет с людете, като рекъл:
— Аз съм Единственият, Всевишният Бог. Дарих ви с живот и огън влях в сърцата ви, огън, що ще нараства, ако бъде подслаждан с почит, страх и любов. Присъствието Ми остава с онези, що вървят сред Огъня на живота, де в утринната мъгла и във вечерния мраз ще крачат с всекиго, искрено желаещ пълно да живее. Не можете расте без Моя допир; не ще поддържате пламъка чрез сал своите дела, колкото и да са достойни за възхвала. Ала чрез Моето докосване делата ви ще се запазят и достойнство ще сдобият, сила и красота ще прибавят към Моето творение. Затуй ви дарих с Живот, че да живеете за Моя възхвала, добавяйки съвършенство към онуй, що е вече Съвършено.