— Тогава няма съмнение — въздъхна хауфутът. — Пленниците са били тук и са били достатъчно на себе си, за да оставят знак.
Огънят гореше ярко и супата къкреше в гърнето. Докато Хал се занимаваше с храната, другите издигнаха заслон срещу заплашващия ги морскосняг. Наредиха раниците си в полукръг около огъня и използваха тоягите си, за да оформят рамка, гледаща на север. Запасни наметала и част от дървата, които бяха събрали в долината, закриха рамката и заслонът бе готов. Уайра върза конете за стърчаща варовикова скала, сетне се оттегли на завет.
И тъкмо навреме. Насядали около огъня, членовете на Компанията гледаха как сиви снежинки прелитат покрай прага и полягат на земята. Не след дълго снегът вече валеше силно, виейки се и завихряйки се отляво и отдясно в мрачината пред тях. Няколко снежинки надникнаха и в заслона им; тежък сняг, навлажнен от пътуването си през морето, от типа, който пада на сушата. Вятърът виеше над тях, но заслонът бе изложен единствено на вихрушките, защитен от пълната сила на бурята, защото се намираше на дъното на долината. Навън белият килим стана още по-гъст.
— Никога не вали така в пустошта — каза Уайра.
— Отвори си очите — отбеляза брат му.
Отново хауфутът се зае с потушаването на потенциалния спор в зародиш, обръщайки се към фигурата на стария фермер, чийто контури се очертаваха в проблясващите пламъци:
— Радвам се, че ни посъветва да съберем повече дърва. Инак ни очакваше студена нощ.
Кърр изръмжа благодарностите си за признанието.
Времето минаваше бавно. Хал разръчкваше въглените. Навън снегът продължаваше да се сипе като бледа завеса и вече бе съумял да натрупа инчове. Другите гледаха как пламъците се отразяват в очите на фермера. Той отново заговори и Лийт затвори очи, оставяйки се на дълбокия глас да го залее.
— Сега ще ви разкажа историята на напускането на Долината. Нарича се Даур Битан, Отравянето — след като прочисти гърлото си, той започна.
— Един прекрасен пролетен ден семейство от рода Леуктом се сдобило със син, дете невероятно красиво на вид. Чертите му били съвършени и по лицето му и най-глупавият можел да разчете орисията за величие и господство. В подножието на фонтана на Площада на дъгите, родителите му изразили публично благодарността си за своя първороден син, дар за тях и за Долината от ръцете на Най-възвишения.
Мнозина наблюдавали лудориите на малкото, ала растящо дете с веселие и обич; че в тези дни, хиляда години след заселването в Долината, детската игра по улиците край фонтана била рядкост. Само семействата на клановите водачи живеели по улиците, където Фонтанът би могъл да бъде съгледан. Саурга, най-младият брат на водача на клана Керд, бил много уважаван заради своята мъдрост и състрадателност. Та сега с раждането на подобен син се издигнал още повече сред людете в Долината.
На утринта на третия си рожден ден младото момче се измъкнало от майчиния надзор и изчезнало за малко от града. При завръщането му людете от Долината се захласнали, че той се срещнал с Най-възвишения и получил от Него Огъня на живота по-рано от всички други. Не след дълго надвишавал родителите си в познанията си за Фуирфад, Огнепътя; дори Уайд, неговият инструктор, бил удивен от дълбочината на разбиране, демонстрирана от момчето. Кръщаването му било оттеглено за петия му рожден ден, бил наречен Каннуор, Пазителят на знанието.
Годините на узряване протекли с мъдрост и проникновение; бил вечно жаден за справедливост и яростен в защитата й. Много време прекарал в Залата на науката, дискутирайки със старейшините и четял свитъци, изписани от учени от изминалите векове. Рядко се заигравал с връстниците си, те се възхищавали от него, ала не могли да разберат характера му. Съветът на водителите често обсъждал младежа, като някои желаели да го поставят на отговорна позиция, та да го изпитат. А по-мъдрите сред тях съветвали за търпение, предугаждайки, че само знание не ще е достатъчно да направи от младежа водач людски. Тъй чакали и чакали, и някои от тях забелязали, че Каннуор си няма близък другар.
Когато Каннуор навършил осемнадесет години, Раед, водачът на клана Керд, ги напуснал и всички знаели, че той бил преведен. Съветът на водителите бил свикан, та избрал Гарад, син на Раед, мъж с благ характер да застане начело. Всички одобрили избора — без Каннуор, син Саургов, който прочел в отказа да бъде поставен баща му начело несправедливост и обида към семейството. Собственото му желание да стане водител човешки било осуетено. Сега вместо синът на водител, Каннуор бил само братовчед на водач, комуто вероятно щяло да бъде дадено господство над рода Леуктом. Саурга отхвърлил тъгата на сина си и се заел да подкрепя племенника си Гарад. С оскърбен дух Каннуор прекарал много време сам в Залата на науката сред свитъците, ала те не могли да го утешат от изгубените съдбини. Започнал да се разхожда сам, рядко оттогава бил виждан младежът в Дона Михст. Братовчед му Гарад го подирил и с думи на помирение се опитал да излекува раните му, ала горчилката в Каннуор се превърнала в гордост и след като отвърнал с присмехулни слова, повалил в безсъзнание водача на клана с удар по главата. Изчезнал преди Гарад да се свести и до самия край не се завърнал във Фонтанния град.