— Помня, помня! — плесна с ръце Нина — Успокой се, Катя! Лошите дни в твоя живот свършиха!
Двете се засмяха, без да подозират, че една нелепа случайност, ще завърти рулетката на Катините неволи още същата вечер. Щом свършиха програмата в третото последно заведение, шефът — Мойсей Обезич я извика на своята маса и я запозна с някакъв мазен тип, на име Владимир Гаспарян. Представи го като голям био-лечител, но Катя безпогрешно разпозна измамника в него. Налагаше се да напусне трупата, за да му стане секретарка, докато гастролира из страната.
— Не искам никъде да ходя! — сопна се Катя. Шефът и се засмя, потупа я по рамото и каза:
— Уважавам чувства ти към трупата, но трябва да тръгнеш с мосю Гаспарян! На него му трябва момиче, да му превежда на български, а ти си единствената българка при нас. За твое добро е Катюша! Бъди разумна и приеми!
Катя не искаше да бъде разумна, но се наложи. Ако не приемеше работата, трябваше да напусне трупата. Просто я принудиха и тя се съгласи. От тогава, вече цял месец се подвизаваше с мошеника Гаспарян, записваше пациенти за преглед и се ядосваше. Не можеше да си обясни отчаянието на тия хора, донесли последните си левчета с надеждата, че фалшивият лечител ще ги изцери.
Сутринта на тая сряда, Катя малко закъсня и в приемната свари двама мъже, които вече я чакаха. По-възрастният плати таксата и излезе на улицата да пуши цигара. Младият седна, като притеснено потриваше ръце, крадешком я поглеждаше и свеждаше очи, щом Катя се обърнеше към него.
— Отдавна ли чакате? — запита любезно тя.
Младежът преглътна, очите му умолително се разшириха, но тя нищо не разбра и той започна:
— О-о-о-о-о… Колкото повече заекваше, толкова повече се изчервяваше, смаляваше се върху стола и му се искаше съвсем да изчезне, за да не измъчва и себе си и това красиво момиче насреща. Тя го гледаше смаяно и кой знае защо, по лицето й започнаха да се стичат сълзи и да капят върху тетрадката за записване на пациенти. После стана и дойде при него с парите в ръка:
— Моля ви, вървете си! Тук няма да ви помогнат! Тук всичко е лъжа!
Милен се изправи и взе парите. Омърлушено се обърна и тръгна към вратата. Зад голямото стъкло по средата ги гледаше намръщено някакъв зализан тип. Той влезе, изръмжа нещо, което Милен не разбра, а после хвърли на пода чантата и джинсовото яке на момичето. Катя се наведе и ги вдигна. Двамата с Милен излязоха на улицата. С още мокри от сълзите очи, момичето се усмихна:
— Хич да не ти пука! И без това не можех да го трая тоя мръсник!
Бащата се приближи и разбрал от един поглед какво се е случило, запита:
— Какво ще правиш сега, момиче? Бива ли, заради нас да останеш на улицата? Толкова трудно се намира работа сега! Катя въздъхна облекчено:
— Аз и без това съм си на улицата! Само че, от тоя лъжец научих едно важно нещо! Надеждата и вярата, че ще се излекуват, носят повече полза на болните от всякакви лекарства и билки! При това не струват нищо! А то иначе живееш като в мъгла. Чуваш нещо пред себе си, а не го виждаш. Това живот ли е? Нищо не струва живот без надежда, от опит го знам! Виж, ако минеш през мъглата…!
Бай Ангел кимна съгласен:
— Права си, ама…
— И понеже аз току що ви я отнех тая надежда — продължи Катя — ще се опитам да ви я върна отново! Ако искате, разбира се!
Бащата и момчето се спогледаха.
— Как?
— Имам брат, който заекваше, но се оправи!
— Тъй ли? — бащата се обърна към Милен — Аз нали ти казвах, че все нещо ще се намери! Я билка, я друг лек! — после пристъпи към Катя и сурово, по мъжки я замоли:
— Кажи, моето момиче! Аз ще ти платя! Ти само кажи какъв му е церът!
— Нищо няма да ми плащате! — намръщи се Катя — аз съм от друг град и ако не ви е проблем, ще бъде добре, да ме вземете при себе си у дома! Ще опитаме десет дни и ако няма полза, ще си ходя! Става ли?
— Става, как да не става — грейна лицето на бай Ангел — да тръгваме, какво чакаме още?
И тримата поеха по улицата. В средата се поклащаше бащата, уморен от стръмнините на живота, от едната му страна крачеше, вече поизправен от надеждата синът, а от другата вървеше Катя, с блеснали от вяра очи. За пръв път от много години, тя бе нужна някому и макар с цената на една лъжа, изведнъж, като с магическа пръчка, си бе намерила семейство, нейде отвътре, с женската си интуиция, тя усещаше желанията на двамата мъже. На стария — спокойствие и почивка, а на Милен, който толкова приличаше на брат и, щеше да даде всичко пазено досега! Всичко от себе си! Самата себе си! Знаеше, че си струва, защото улавяше през минута топлия му поглед. Знаеше също, че никой мъж не я бе гледал така досега.