— Ако обичаш! — вдигнал ръка Понго.
Настъпило мълчание.
— Ще те затрудня ли много, Фортърингей-Фипс, ако те помоля да ми подадеш горчицата?
— Ни най-малко, Туисълтън-Туисълтън.
Много е неприятно да не си говориш със стар приятел. А да си заточен в плесенясалата кръчма на забутано селце в компанията на стар приятел, с когото не си говориш, е направо отврат. Отвратта става дваж по-отвратителна, ако денят се случи да е неделя.
Мейдън Егсфорд, като повечето английски села, не е в най-препоръчителната си форма в неделя. След като си се разходил по Главната улица и си погледал Юбилейната Поилня за Домашни Животни, не ти остава нищо друго освен да се прибереш в стаята си и после пак да излезеш, за да се разходиш по Главната улица и да погледаш още малко Юбилейната Поилня за Домашни Животни. Ще получите груба представа за състоянието, в което изпаднал Барми Фортърингей-Фипс към края на неделния ден, когато ви кажа, че звукът на църковните камбани, призоваващ към вечерна служба, го изстрелял от „Гъската и Скакалецът“ с изплезен език, сякаш по улицата минавала пожарна кола. Мисълта, че най-сетне в Мейдън Егсфорд ще се случи нещо, което не набляга на мотива с Юбилейната поилня за домашни животни, го възбудила неимоверно. С три скока се озовал на една от скамейките. А когато проповедта започнала, в гърдите му взели да бушуват необясними чувства.
Лете по вечерно време в селските църкви има нещо, което оказва мощно въздействие и върху най-закоравелите душевности. Вратата била оставена отворена и вътре прониквали ароматите на лавандула, липа, стари моми и палави пчели, които се гъделичкали из венчелистчетата. Постепенно властни сантиментални вълни погълнали Барми и както седял и слушал Първия урок, той изведнъж станал нов човек.
Урокът бил почерпен от оная глава в Стария завет, където Малелеил родил Иареда, а Иаред, след като живял седемстотин и петнайсет години, родил Еноха. И повлиян от красотата на думите и миролюбието на обкръжението, Барми внезапно се оказал подвластен на едно огромно угризение на съвестта.
Не се бил отнесъл както подобава (упрекнал се той) към милия стар Понго. Милият стар Понго бил скандално известен със своята всеобща свястност и трудно можело да се намери по-готин тиквеник от него в цял Лондон, а ето че той, Барми, предумишлено го бил изместил със зъби и лакти от сърцето на любимото момиче. Въртял кални номера на този мил стар Понго, с когото били дупе и гащи още от времето, когато носели еднакви блейзъри в Итън и братски споделяли и последния си шоколад с бадеми, стафиди, лешници и парченца пралини. Редно ли било това? Справедливо ли било? Нима Малелеил би постъпил по подобен начин с Иареда, или Иаред би погодил такъв номер на Еноха? Отговорът, от който нийде не можел да се дене, бил отрицателен.
Когато петдесетминутната проповед на викария достигнала своя край, от светилището излязъл един различен, духовно по-силен Барми, един променен, по-свят Сирил Фортърингей-Фипс. Той бил взел Голямото решение. То, решението, щяло да наемете на пух и прах сърцето му и да превърне остатъка от живота му в ненужна дрипа, ала това нямало да го разколебае да се оттегли от непристойната борба и да отстъпи момичето на Понго.
Същата нощ, докато похапвали заедно, Барми си прочистил гърлото и погледнал през масата към Понго със сладостно-тъжна усмивка.
— Понго — казал той.
Другият вдигнал размътен поглед от пържолата с картофите.
— Желаеш ли да ми кажеш нещо, Фортърингей-Фипс?
— Да — отвърнал Барми. — Преди малко изпратих една бележка на госпожица Бриско, с която я уведомявам, че няма да присъствам на училищното празненство и споменавам, че ти ще ме заместиш достойно като неин помощник. Вземи я, Понго, приятелю. Тя е твоя. Аз оттеглям кандидатурата си.
Понго се оцъклил. Цялостното му поведение претърпяло забележителна промяна. Също като трапистки монах2, внезапно осенен от решението да плюе на трапизма и да го удари отново на живот.
— Ама таквоз, това е направо благородно — трогнал се той.
— Не, не, моля те.
— Честна дума! Това е… ами такова!
— Желая ти много, много щастие.
— Благодаря ти, старче.
— Много, много, много щастие.
— И още как! Има си хас! Едно ще ти кажа обаче — през идните години за теб винаги ще има вилица и нож на нашата трапеза в малката ни къщурка. Ще втълпя на децата да свикнат някак си да ти викат чичо Барми.
2
Монасите от католическия орден на трапистите дават обет за мълчание и въздържание от месна храна и спиртни напитки. — Б. пр.