Една от поредните прекомерно солени изяви на майчинството в автобуса най-сетне го предизвикала да се осмели да издигне глас в остър протест.
— Ама моля ви, все пак, нали разбирате, как така, аз такова — казал Барми и още докато се изразявал, усетил, че упрекът му би могъл да се облече и в по-добра лингвистична форма.
Ала колкото и да била куца жалбата му, тя предизвикала сензация, която може да се опише единствено като неописуема. Майки се спогледали с други Майки, вежди се повдигнали изумено, въздух бил поет шумно през стиснати зъби.
— Млади момко — изсъскала Майката с розовата капа, която се била самоизбрала за официален говорител, — ако обичаш да си мериш приказките и да си държиш езика зад зъбите.
— Ама че нахалник! — додала втора Майка, а трета го нарекла убиец на всяка радост.
— Повече да не съм ти чула гласа! — заключила розовата шапка.
— Ъхъ! — подкрепили я останалите.
— Вчерашно таквоз, ще знаеш — не мирясвала онази с бомбето и единодушният кикот дал да се разбере, че кръжецът е намерил забележката за крайно уместна и добре формулирана.
Барми се кротнал. Взел да съжалява, задето на времето след завършването на университета не се поддал на увещанията на цялата си рода да стане курат. Куратите са специално обучени да се справят с подобни положения. Един суров и корав курат, плюещ цинично през ъгълчето на устата, на бърза ръка би видял сметката на тези Майки, мислел си тъжно той. Би свирил на тях като на струнен инструмент или по-точно като на шестнайсет струнни инструмента. Ала Барми, който си останал неръкоположен, бил крайно безпомощен.
Толкова безпомощен, че когато открил, че са се запътили към Бридмут-на-морето, той нищо не можел да направи. От личната уста на викария бил чул, че официалната програма включва експедиция до съседното село Бодсфорд Мортимър, където имало прекрасни руини на стар манастир, представляващи огромен историко-научен интерес, последвана от посещение в местния музей (основан и подарен на селото от покойния сър Уондъсбери Пот) и, след като Майките поплетат малко на чист въздух, завръщане у дома. А ето че целокупното настроение в автобуса клоняло към увеселителния парк на пристанището в Бридмут. И макар цялото същество на Барми да се бунтувало категорично при мисълта за шестнайсет вакханки, пуснати да се вихрят на воля из увеселителен парк, на него не му стискало да произнесе и една думичка.
Точно в този момент, каза ми той, пред измъченото му въображение изникнало видението как в този морен летен следобед Понго се размотава щастливо с ръце в джобовете из селския парк, отдаден на кротките радости на училищното празненство.
Що се отнася до конкретните събития в увеселителния парк, Барми ме помоли да се задоволя само с общи линии. Каза, че дори сега, след толкова време, не било по силите му да извиква спомена. Призна, че бил озадачен от психологическата страна на протичащото. Тези Майки, недоумяваше той, би трябвало да са имали собствени майки, които от най-ранна възраст да са им втълпили каква е разликата между доброто и злото. Конкретно визираше една Майка със сиво наметало и проявите й при апарата за мерене на сила. Отказа да сподели подробностите, но според него тази жена определено му направила впечатление, че живее за едното удоволствие.
Някои неприятности със собственика на увеселителния парк принудили безотговорната компания да го напусне и да се прехвърли на плажа. Пререканието, довело до прогонването, било от чисто финансов характер. Собственикът твърдял, че една Майка с басмяна рокля на цветя платила за въртележката веднъж, а се возила единайсет пъти. Барми бил насила въвлечен в спора и с него се отнесли доста грубо, което силно го огорчило, още повече, че на път за плажа Майката с басмяната рокля на цветя му обяснила как цялата работа била едно голямо недоразумение. Всъщност тя била платила два пъти, а се возила дванайсет пъти.
Така или иначе той въздъхнал с облекчение, когато извел трупата си от парка. Дори преценил, че насиненото му око е ниска цена за подобно отърваване. Духът му направо се извисил облекчено, ала в този миг шестнайсетте Майки надали дружен рев и се юрнали към платноходката, чакаща някой да я наеме, като пътьом помели и Барми. Докато се усети какво става, всички били в открито море, преполовили залива, носени волно от хапливия бриз. Той, естествено, спрял да духа като по команда в мига, в който се отдалечили достатъчно от брега, с едничката цел да направи интересен живота за клетника, принуден да седне на веслата.