— Тогава трябва да си благодарен на Аллаха, защото иначе щеше да си при прадедите си! А ние наистина ли трябва да минем от другата страна?
— Разбира се.
— Бисмиллях! (В името на Бога!) Приятелят ми Садек сигурно е още жив.
— Кой е той?
— Садек е най-известният водач през Шот ал Джерид. Той е от племето мерсиг и е роден в Муи Хамад, но живее в Крие със сина си, който е смел млад мъж. Няма друг, който да познава соленото езеро така добре, и само на него бих могъл да те поверя, сихди. Сега направо към Крие ли ще яздим?
— Колко ни остава дотам?
— Малко повече от час.
— Тогава хайде да завием на запад. Трябва да видим дали ще можем да открием следите на убийците.
— Наистина ли смяташ, че са отишли в Крие?
— Те сигурно също са пренощували на открито и вече са пред нас, за да минат през соленото езеро.
Изоставихме пътя, по който вървяхме, и поехме право на запад. Близо до пътеката видяхме много следи, които трябваше да пресечем, но след това те намаляваха, а после изведнъж изчезваха. А най-накрая, където пътеката водеше към Ал Хама, забелязах в пясъка следите на два коня и щом ги огледах най-внимателно, стигнах до убеждението, че са тези, които търся. Вървяхме по тях, докато наближихме Крие, където обаче те се изгубиха в широкия път.
Халеф се беше умълчал.
— Сихди, да ти кажа ли нещо?
— Какво?
— Все пак е добре човек да може да чете в пясъка.
— Хубаво е, че си го проумял. Но това там е Крие! Къде е жилището на приятеля ти Садек?
— Следвай ме!
Яздихме около селището, което се състоеше от няколко палатки и колиби в сянката на високи палми, докато стигнахме до група бадемови дървета. Под тях имаше широка, ниска къщичка, от която при пристигането ни излезе един арабин, който радостно се запъти към моя дребничък Халеф.
— Садек, братко мой, любимецо на Пророка!
— Халеф, приятелю, благословен от Пророка! После арабинът се обърна към мен.
— Добре дошли! Влезте в къщата ми, тя е ваша. Приехме поканата. Садек беше сам и ни поднесе какви ли не неща да се подкрепим и ние здравата си похапнахме. Накрая Халеф реши, че е дошло време да ме представи на приятеля си.
— Това е Кара Бен Немзи, голям алим[24] от Запад, който може да говори с птиците и да чете в пясъка. С него вече извършихме велики дела. Аз съм негов приятел и слуга и ще го направя правоверен.
Халеф ме беше питал веднъж за името ми и оттогава бе запомнил думата Карл. Но тъй като не можеше да изрече това име, той бързо го прекрои на Кара и добави към него Бен Немзи, което ще рече потомък на немците. За съжаление не можах да си спомня къде съм говорил с птиците. Във всеки случай това твърдение трябваше да ми отреди място до някои от героите на източните легенди, които имали дарбата да разговарят с животни. Не можах да се сетя също и за великите дела, извършени от нас, освен че веднъж се бях заплел в един гъсталак, вследствие на което здравата се изтърсих от коня, който използва възможността да си поиграе с мен на гоненица. Върхът в словоизлиянието на Халеф обаче беше твърдението, че съм искал той да ме спечели за правата вяра. За това нещо той си получи заслуженото, когато попитах Садек:
— Ти знаеш ли цялото име на твоя приятел Халеф?
— Да.
— И как е то?
— Казва се Хаджи Халеф Омар.
— Не е достатъчно. Името му е Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Ибн Абул Аббас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах. Е, както чу, той произхожда от благочестиво семейство с големи заслуги,
всички членове на което са били хаджии, въпреки че…
— Сихди — прекъсна ме Халеф с неописуем жест на ужас, — не говори за заслугите на своя слуга! Знаеш, че винаги ще ти се подчинявам с охота.
— Надявам се, Халеф. Не бива да говориш за себе си и за мен! По-добре попитай приятеля си Садек къде е синът му, за когото си ми разказвал!
— Той наистина ли ти е говорил за него, ефенди? — осведоми се арабинът. — Аллах да те благослови, Халеф, че си спомняш за тези, които те обичат! Омар, синът ми, тръгна през соленото блато към Сефтими, но ще се върне още днес.
— И ние искаме да минем през соленото блато и ти трябва да ни преведеш — каза Халеф.
— Вас ли? Кога?
— Веднага.
— Накъде, сихди?
— До Фетнаса. Какъв е пътят дотам?
— Много опасен. Има само две съвсем сигурни пътеки към отсрещния бряг. Те са Ал Тосерия между Тосер и Фетнаса и Ас Суида между Нефта и Сарсин. Пътят оттук към Фетнаса обаче е много лош и само двама души го познават както трябва. Единият съм аз, а другият е Афран Ракедин, тук в Крие.
— И синът ти ли не познава пътя?
— Не.
— Ако тръгнем по обяд, кога ще пристигнем във Фетнаса?