Выбрать главу

— Погрижихте ли се за ранените врагове? — попитах аз Мохамед Емин.

— Превързаха ги, както ти пожела.

— А сега какво ще правим?

— Днес ще празнуваме победата си и ще организираме най-голямата фантазиа, каквато тук никога не е имало.

— Имаме ли време за такъв празник?

— Какво би могло да ни попречи? — отвърна той с въпрос.

— Работата. И приятели, и врагове трябва да се подкрепят.

— Ще определим хора, които да свършат това.

— Колко време смятате да държите пленниците тук?

— Докато им бъде позволено да си тръгнат.

— А кога ще стане това?

— Възможно най-скоро. Нямаме ядене за продължително време за толкова голяма войска от приятели и врагове.

— Виждаш ли, че имах право? Празник на радостта ще се устрои, но едва когато има време за него. Най-напред трябва да се съберат шейховете, за да обсъдят всичко необходимо, а тогава решенията на това събрание да се изпълнят по най-бързия начин. Кажи на шейховете, че шест хиляди души не могат да стоят тук заедно в продължение на много дни!

Мохамед Емин тръгна, а към мен се приближи Линдси.

— Чудесна победа, нали? — каза той.

— Великолепна.

— Как свършил моята работа, сър?

— Отлично!

— Хубаво! Хм! Много хора тук.

— Вижда се.

— Дали сред тях няма някои, които да знаят къде има руини?

— Възможно е. Може би трябва да попитаме.

— Питайте, сър!

— При първата възможност!

— Сега, веднага!

— Извинете, сър Дейвид, но сега нямам време. Може би присъствието ми на съвета, който ще започне след малко, е необходимо.

— Добре. Но след това ще пита! Нали?

— Разбира се.

Отправих се към шатрите.

Там ми се отвори доста работа, защото по превързването на ранените имаше още какво да се прави. Като се погрижих за всичко, влязох в шатрата, където шейховете провеждаха съвета си. Вътре цареше оживление. Още не бяха успели да се споразумеят по основните въпроси и мисля, че дойдох тъкмо навреме.

— Ти ще ни посочиш изход от положението, Кара Бен Немзи — каза Мохамед Емин. — Бил си по всички страни на земята и знаеш кое е справедливо и полезно.

— Питайте, ще ви отговоря!

— На кого принадлежат оръжията на победените?

— На победителите.

— А конете им?

— Също.

— А облеклото им?

— Разбойниците им го вземат, но истинските правоверни им го оставят.

— На кого се полагат парите и украшенията им?

— Истинският правоверен взема само оръжията и конете.

— На кого принадлежат стадата им?

— Ако враговете ви не притежават нищо друго освен стадата си, то те им принадлежат, но от тях трябва да платят разходите по войната и годишен налог.

— Ти говориш като приятел на нашите врагове — изръмжа той. — Ние ги победихме и сега животът им и всичко, което имат, ни принадлежи.

— Говоря и като ваш, и като техен приятел. Ти казваш, че техният живот ви принадлежи.

— Но това е така!

— Искате ли да им го отнемете?

— Не. Ние не сме палачи и убийци.

— Ами нали искате да вземете стадата на враговете си? Могат ли те да живеят без стадата си?

— Не.

— Ако им вземете стадата, значи им отнемате и живота. Да, в този случай вие самите се ограбвате.

— Как така?

— Нали победените трябва в бъдеще да ви плащат налози?

— Разбира се.

— И от какво? Може ли един бен араб да плаща налози, ако няма стада?

— Устата ти говори мъдро и ясно.

— Чуйте по-нататък! Ако вземете всичко от победените — дрехите им, скъпоценностите, стадата, — така ги принуждавате да крадат и да грабят, за да не умрат от глад. И къде ще крадат те?. Най-напред при своите съседи, а това сте вие. Къде ще грабят? Първо при този, който ги е докарал до просяшка тояга и ги принуждава да крадат, а това сте вие. Кое е по-добро? Да имате за съседи приятели или разбойници?

— Първото.

— Превърнете враговете си във ваши приятели, а не в разбойници! От победения се взема само това, с което може да навреди. Ако им вземете оръжията и конете, ще получите десет хиляди различни оръжия и три хиляди коне. Малко ли е това?

— Много е, ако човек размисли добре.

— Вашите врагове няма да имат нито оръжия, нито достатъчно коне, за да водят война. Ще ви бъдат подчинени и ще трябва да се поставят под вашата закрила, за да могат да се опълчат срещу другите си врагове, а тогава ще трябва да помагат и на вас срещу вашите неприятели. Е, казах каквото мислех по този въпрос.