— Съгласен съм.
— Къде искаш да отидеш?
— А къде отиват другите?
— Те ти предоставят правото да избираш пръв.
— Тогава отивам при абу-хамедите, защото вече съм бил там веднъж. Кога ще тръгнем?
— Утре. Колко души ще вземеш със себе си?
— Четирийсет от абу-хамедите и шейсет от твоите хадедихни. Хаджи Халеф Омар също ще ме придружи.
— Избери си хора!
— Споразумяхте ли се вече с шейховете на победените?
— Още не, но днес до последната молитва и това ще стане.
— Остави добрите воини на врага тук, а с нас изпрати само обикновените мъже. Те са достатъчно годни, за да карат стадата, а другите са ценни като заложници.
Отидох да избера хората си. По пътя срещнах Линдси.
— Питахте ли, сър? — заговори ме той.
— Още не.
— Защо не?
— Не е необходимо, защото поръчах на шейха да проучи.
— Чудесно! Великолепно! Шейховете знаят всичко. Ще намерят руини.
— И аз така мисля. Искате ли да пояздите малко с мен за развлечение?
— Къде?
— До долния край на Ал Фатха, където Тигър минава през Мукехил планина.
— Какво там?
— Да вземем военното обезщетение, което ще е под формата на стада.
— От кого?
— От племето на абу-хамедите, което някога ни открадна конете.
— Чудесно, сър! Идвам с вас! Колко души ще дойдат още?
— Сто.
— Добре! Великолепно! Внушително шествие! А руини има?
— Има доста могили, но на левия бряг.
— Няма ли да идем на другата страна?
— Не.
— Жалко! Много жалко. Бихме могли да потърсим. Да намерим крилат бик.
— Въпреки това ще намерим нещо превъзходно.
— Какво?
— Нещо вкусно, от което дълго сме се лишавали, а именно трюфели.
— Трюфели ли? Ах!
Сивокарираният отвори толкова широко уста, сякаш искаше да глътне наведнъж цял куп трюфели.
— Растат в изобилие в онази местност — обясних му аз — а освен това научих, че с тях въртят доста голяма търговия в Багдад, Басра, Керкук и Сюлейманийе. Стигнали дори чак до Керманшах.
— Идвам, сър, идвам! Трюфели! Хм! Великолепно!
Казвайки това, Линдси изчезна, за да съобщи голямата новина на двамата си слуги. Аз обаче се отдалечих и отидох да си избера хора.
До вечерта тримата победени шейхове наистина се видяха принудени да се съгласят с всички искания на победителите и ето че започна тържественото празненство, за което някои охранени овни трябваше да се разделят с живота си. Седях сред тази весела глъчка, обкръжен от ухаещи цветове и хиляди гласове и все пак бях сам със своите мисли. Преди много столетия дорифорите[120] бяха мятали тук страшните си копия. Може би тук беше стояла шатрата на Холоферн, изработена от злато и пурпур и украсена със смарагди и скъпоценни камъни. А отвъд, върху шумящите вълни на реката, са били закотвени плавателни съдове, които Херодот описва по следния начин:
«Лодките имат кръгла форма и са направени от кожа. Строят се в Армения и някои области на Асирия. Скелетът им се изработва от върбови пръчки и клони и се покриват от външната страна с кожа. Кръгли са като щит, а между предната и задната част няма никаква разлика. Пода им лодкарите покриват с тръстика или слама и така лодките плават, натоварени с търговски стоки, най-вече палмово вино, надолу по Течението на реката. Имат две весла: на всяко от тях по един гребец. Единият дърпа веслото към себе си, а другият го отблъсква. Тези лодки имат различни размери. Някои са толкова големи, че могат да носят товар с тегло от пет хиляди таланта.[121] По-малките имали по едно магаре на борда, а по-големите повече. Щом лодкарите пристигнат във Вавилон, разпродават стоките си, а след това предлагат за Продан скелета и тръстиката на сала. После натоварват върху магаретата си меховете и се връщат с тях в Армения, където си правят нови плавателни съдове.»
Въпреки че са изминали столетия, тези лодки са си останали същите. Но народите, които са живели тук, са изчезнали. Какво ли ще бъде, когато и днешното време ще принадлежи на миналото?
Тръгнахме на другия ден пред обед. Вървях отпред с Халеф и един от воините на абу-хамедите като водач, а останалите яздеха след мен. Дейвид Линдси със слугите си Бил и Фред беше в ариергарда.
Движехме се между планините Кхануке и Мукехил и скоро на левия бряг на Тигър Тел Хамлиа съзряхме малък изкуствен хълм. На десния бряг се намираше Калат ал Джебар, «крепостта на тираните», една развалина, състояща се от няколко разрушени кръгли кули, свързани помежду си с валове. После стигнахме до Тел ад Дахаб, хълм на левия бряг на реката, а при Брей ал Бад — една доста стръмна скала — спряхме, за да обядваме. Надвечер се добрахме до Ал Фатха, където Тигър с усилие си пробиваше широк път през Мукехил планина. След като минахме през тази клисура, се разположихме за нощуване. Абу-хамедите не бяха въоръжени, но все пак разделих хадедихните на две групи, които трябваше да стоят на пост на смени. Ако само един-единствен пленник успееше да избяга, той щеше да предупреди племето си за пристигането ни и най-хубавите животни щяха да бъдат отведени или скрити.
121
Талант — по времето на Херодот мярка за тегло около 25 кг, т. е. става дума за товароподемност от 125 т. — Бел. нем. изд.