Щом се разсъмна, отново тръгнахме на път. На това място Тигър беше широка и образуваше много острови. По левия бряг се простираха ниски хълмове, но на десния пред нас се ширеше открита равнина и тук някъде покрай реката сигурно беше и бивакът на абу-хамедите.
— Едно пасище ли имате или повече? — попитах аз водача.
— Само едно.
По лицето му познах, че не ми казва истината.
— Лъжеш.
— Не лъжа, ефенди.
— Е, добре. Ще се опитам да ти повярвам. Но ако забележа, че ме мамиш, ще ти пусна един куршум в главата.
— Няма да го направиш, защото ще ти кажа, че всъщност може би имаме две пасища.
— Или три.
— Само две.
— Но ако намеря три, свършено е с теб!
— Извинявай, ефенди. Междувременно хората ни може да са намерили още някое. Тогава са три.
— Ах! Може би са дори четири?
— Ти може да искаш да имаме и десет! — измърмори абу-хамедът.
Подхванах го изкъсо:
— Ти си абу-хамед и не ти е приятно да губиш заграбеното. Повече няма да те увещавам да кажеш истината.
— Четири имаме, ефенди — каза той страхливо.
— Добре. Сега млъкни, аз сам ще се убедя.
Междувременно бях огледал всичко с моя далекоглед и в далечината открих няколко движещи се точки. Бързо извиках този от хадедихните, който беше вторият командващ след мен. Струваше ми се, че Салех е човек, на когото можеше да се разчита.
— Имаме със себе си четирийсет абу-хамеди — обясних му аз. — Мислиш ли, че ще можеш да ги охраняваш с трийсет от нашите хора?
— И с десет мога, ефенди. Те нямат оръжия.
— Сега ще тръгна с Хаджи Халеф Омар напред, за да събера сведения. Когато слънцето застане точно над онзи храст, а аз още не съм се върнал, изпрати след мен трийсет хадедихни да ме търсят!
След това извиках англичанина и той се приближи с двамата си слуги.
— Ще ви бъде поверен много важен пост — казах му аз.
— Уел! — кимна той.
— Аз ще избързам напред, за да се осведомя докъде се простират пасищата на абу-хамедите. Ако до два часа още не съм се върнал, трийсет души от нашите ще тръгнат да ме търсят.
— Аз също?
— Не, ще останете тук при другите, за да охранявате пленниците. Ако някой направи опит за бягство, застреляйте го!
— Йес! Ако някой направи опит за бягство — застрелвам всички.
— Добре, но нищо повече!
— Няма — засмя се карираният и добави: — Но сър, когато говори с абу-хамеди, нали ще пита?
— Какво?
— За руини и крилати бикове.
— Разбира се… Напред, Халеф!
Препуснахме в галоп направо срещу точките, които бях открил с далекогледа си. Това беше пасящо стадо овце, при което стоеше един старец.
— Ес селям алейкюм! — поздравих го.
— Be алейкюм ес селям! — отвърна той с дълбок поклон.
— Мирно ли е пасището ти?
— Мирно е, господарю.
— От племето на абу-хамедите ли си?
— Ти го каза.
— Къде е бивакът ви?
— Долу, зад завоя на реката.
— Много пасища ли имате?
— Защо питаш, господарю?
— Защото нося послание до всички хора от твоето племе.
— От кого?
— От Цедар Бен Хули, твоя шейх.
— Хамдулиллях! Сигурно носиш радостна вест.
— За това по-късно. И така, кажи колко пасища имате?
— Шест. Три тук долу край реката и три на островите в нея.
— Населени ли са всички острови?
— Всички с изключение на един.
В тона на този отговор и в лицето на стареца имаше нещо, което ме озадачи. Аз обаче се направих, че нищо не съм забелязал, и попитах:
— И къде се намира този остров?
— Точно срещу нас виждаш първия, а този, за който говоря, е четвъртият, господарю.
Казах си наум, че трябва да държа под око този остров, а на висок глас продължих:
— Защо е необитаем?
— Защото трудно се стига до него. Там реката е много опасна. Хм! Значи тогава чудесно можеше да се използва за местопребиваване на пленници. Това си помислих и продължих да питам: