— Първо ще преплувам отсреща аз, за да помагам при дърпането, а същевременно ще взема и дрехите им. Вие ще дойдете след мен, като всеки от вас вземе по един от тях със себе си.
— Уел! Обаче няма да е лесно.
— Ще държите човека на ръце напречно пред себе си.
Навих дрехите във формата на тюрбан и ги сложих на главата си. След това наредих да ме издърпат на другия бряг. Това, което, се случи после, беше за мен и за двамата хадедихни къртовски труд, а останалите ги грозеше голяма опасност. Все пак успяхме благополучно да изтеглим и шестимата на брега.
— Облечете дрехите на мъжете! — заповядах аз. — Сетне ще останат тук скрити. Вие, сър Дейвид, тайно ще им донесете храна, а другите ще ги охраняват.
— Уел! Питайте кой ги е заровил!
— Сигурно е шейхът.
— Да го пребият до смърт негодника!
Това последно приключение ни беше отнело повече от час. Като стигнахме до лагера, равнината гъмжеше от хиляди животни. Извършването на подбора беше тежка работа, но дребният хаджия се справяше със задачата си. Беше яхнал моя жребец, явно с намерението да се придвижи по-бързо, а и за да му се възхищават. Хадедихните вършеха работата си с въодушевление. Но пленените абу-хамеди, които трябваше да им помагат, не можеха да прикрият гнева по лицата си. Там, където седяха жените и старците, се лееха дори горещи сълзи, а между устните им се прокрадваха полугласни проклятия.
Тогава силно впечатление ми направи следното. В една група хора забелязах жена, която, кой знае защо, наблюдаваше действията на моите хора със зле прикрито злорадство. Затова трябваше да има особени причини и аз се замислих какви ли ще са те.
— Последвай ме! — заповядах аз на жената.
— Господарю, бъди милостив! Нищо не съм направила! — замоли се тя изплашена.
— Нищо лошо няма да ти се случи! — успокоих я аз. Заведох жената в шатрата, в която вече бях седял. Там и се представих, погледнах я изпитателно и я попитах:
— Ти имаш враг в твоето племе и сега се радваш, че той е понесъл загуби вследствие на вашето поражение, нали?
Тя изненадано ме погледна.
— Ефенди, откъде знаеш това?
— Бъди откровена! Кой е той!
— Ти ще му кажеш.
— Няма, защото той е и мой враг. Мразиш шейх Цедар Бен Хули, нали?
Тогава тъмните й очи проблеснаха.
— Да, ефенди, мразя го, защото той нареди да убият бащата на моите деца.
— Защо?
— При един от последните му разбойнически набези моят господар отказал да му се подчини.
— Защо?
— Защото шейхът задържа за себе си почти цялата плячка.
— Бедна ли си?
— Чичото на моите деца ме взе при себе си. Но и той е беден.
— Колко животни има той?
— Едно говедо и десет овце. Но ще трябва да ги даде, защото, като се върне шейхът, ние бедните ще понесем всички загуби. Шейхът и неговият род няма да обеднеят, ще обеднее само племето.
— Цедар Бен Хули няма да се върне, ако си откровена. Ще го задържа като заложник и ще дам на племето абу-хамед шейх, който да е справедлив и честен. Чичото на твоите деца може да задържи, което има.
— Ефенди, ръцете ти раздават милосърдие. Какво искаш да узнаеш от мен?
— Знаеш онзи остров там, в Тигър, нали?
Жената пребледня.
— Защо питаш за него?
— Защото искам да говоря с теб за това.
— О, не го прави, ефенди. Който издаде тази тайна, шейхът ще го убие.
— Ако ми издадеш тайната, той няма да се върне. И така, за какво служи островът?
— Там са пленниците на шейха.
— Какви пленници?
— Той хваща пътници, които минават през равнината или по реката, и им взема всичко. Ако не притежават нищо, ги убива.
Ако обаче са богати, ги задържа в плен, за да изнудва близките им за откуп.
— И тогава хората се озовават на острова?
— Да, в тръстиковата колиба. Пленниците не могат да избягат, защото им връзват ръцете и краката.
— А какво става, когато шейхът получи откуп?
— Въпреки това той убива хората, за да не го издадат.
— А ако не искат или не могат да платят?
— Тогава шейхът ги измъчва.
— В какво се състоят изтезанията, на които ги подлага?
— Цедар Бен Хули прилага най-различни мъчения. Често заповядва да ги заровят в земята.
— Кой е надзирател там?
— Той и синовете му.
Онзи, който навремето, през първата ми нощ на брега на Тигър, открадна конете ни, а след това ме разпозна, когато ме заловиха като съгледвач, също беше негов син. Забелязах го сред победените в Уади Дерадж. Затова попитах:
— Колко синове има шейхът?
— Двама.
— Има ли някой от тях тук?
— Младежът, който искаше да те убие, когато ти дойде в лагера.