Враждата с враговете им беше вече загладена. Трите племена се бяха подчинили и трябваше да оставят заложници при победителите. Ето защо беше крайно наложително Мохамед Емин да остане при племето си. И действително той не тръгна с нас за Мосул, защото щеше да е много опасно за него. Освен това се бяхме уговорили да се срещнем отново в развалините на Корсабад, стария асирийски Сарагум. Така че тръгнахме заедно през Уади Мур към Кал Кан и Ал Каср. Там обаче се разделихме. Аз поех с Халеф за Мосул, а шейхът мина през Тигър със сал, за да стигне до мястото на срещата ни на другия бряг.
Но какво трябваше да предприема в Мосул? Може би да потърся представителя на Англия, за да си осигуря защитата му. Подобно нещо и през ум не ми минаваше, защото и с нея, и без нея бях в безопасност. С пашата обаче трябваше да говоря, защото с негова помощ исках да се снабдя с всичко, което можеше да помогне за осъществяването на нашите намерения.
В Мосул беше страшно горещо. Термометърът показваше 46 градуса по Целзий на сянка. Затова се настаних в един от онези зердабс[124], в които обитателите на този град се установяваха по време на най-горещия сезон.
Халеф седеше до мен и чистеше пистолета си. Дълго бяхме мълчали, но по лицето на дребосъка разбрах, че нещо му тежи на душата. И наистина накрая той се обърна към мен с рязко движение и каза:
— Не бях мислил за това, сихди!
— За какво?
— Че никога вече няма да видим хадедихните.
— Така ли? Защо?
— Нали искаш да идеш в Амадие, сихди?
— Да. Това го знаеш отдавна.
— Знаех го, но не познавах пътя, който води дотам. Аллах валлах! Това е пътят към смъртта и джехената!
Халеф направи замислената физиономия, която вече бях виждал.
— Толкова ли е опасно, Хаджи Халеф Омар? — попитах аз.
— Не ми ли вярваш, сихди? Тогава ще ти го докажа. Внимавай! Чух, че пътьом искаш да посетиш тримата мъже — Пали, Селек и Мелаф, — които ти спаси на острова на абу-хамедите и които след като оздравяха при хадедихните, се върнаха в родината си.
— Точно така.
— Тогава с нас е свършено. Ти и аз, ние двамата, сме правоверни, а всеки правоверен, който иде при тези мъже, изгубва живота си и възможността да иде на небето.
— Това е ново за мен, Халеф. Кой ти го каза?
— Всеки мюсюлманин го знае. Не си ли научил още, че страната, в която те живеят, се нарича Шейтанистан?
Ах, сега разбрах какво имаше предвид Халеф. Той се страхуваше от джесидите, от поклонниците на дявола. Въпреки това се престорих, че нищо не разбирам, и продължих да питам:
— Шейтанистан ли? Страната на дявола? Как така?
— Там живеят риджал еш шейтан[125], хората на дявола, които се кланят на шейтана.
— Халеф, къде има тук хора, които се кланят на дявола?
— Има такива. Не си ли чувал за тях?
— О, да! Но тези хора живеят в страна, далеч отвъд голямото море, франките я наричат Австралия. Там живеят диви хора, които имат дявол, когото наричат Яху, и му се кланят. Но тук няма хора, които да правят подобно нещо.
— Сихди, ти си по-умен от мен и от много други хора, понякога обаче твоят ум и твоята мъдрост се изпаряват. Попитай всеки, когото срещнеш, и той ще ти каже, че в Шейтанистан се кланят на дявола.
— Присъствал ли си, когато му се молят?
— Не. Но съм чувал.
— Тогава ще ти кажа, че всичко това са празни приказки, защото джесидите не допускат на богослуженията си хора, които са от друга вяра.
— Вярно ли е?
— Определено. Или поне би било голямо изключение, ако някога разрешат на чужд човек да присъства на молитвите им.
— И все пак всичко, което правят, се знае.
— Как така?
— Не си ли чувал, че ги наричат чира сьондюрен[126]? Както ми казаха, това било лошо име, което разкривало престъпния им живот. Не знам какво означава.
— Не означава нищо друго освен «изгасящ светлината».
— Виждаш ли, сихди! На техните богослужения се загасят свещите. Оттук може да се направи извод, че се вършат тъмни дела.
— Тогава са ти казали голяма лъжа. Объркали са джесидите с друга секта. Какво още знаеш за тях?
— В техните храмове има по един петел или паун, на който се кланят, а това е дяволът.
— О, Халеф, колко е къса паметта ти! Кажи ми, имат ли джесидите много храмове?
— Имат.
— И във всеки от тях стои по един петел?
— Да.
— Колко дяволи има тогава? Мисля, че е само един?
— Да, сихди, има само един-единствен, но той е навсякъде. А освен това имат и фалшиви ангели.