Малко шарлатански номера нямаше да навредят. Бръкнах с инструмента за пирони в не особено малката уста на пашата.
— Внимавай дали ще те заболи! Бир, ики, юч! (Едно, две, три!) Ето го непослушника, който ти е причинявал толкова болки!
Дадох му зъба. Той ме погледна слисан.
— Машаллах! Наистина абсолютно нищо не усетих!
— Ето какво умеят лекарите на алеманите — засмях се аз. Той бръкна в устата си, после огледа извадения зъб и най-сетне се убеди, че е освободен от него.
— Ти си велик хеким! — каза той. — Как да те наричам?
— Бен араб ме наричат Кара Бен Немзи.
— Винаги ли вадиш така добре зъби?
— Хм! Зависи от обстоятелствата!
Шекиб Халил отново плесна с ръце и предишният офицер се появи.
— Питай из цялата къща дали някой го боли зъб!
Мъжът изчезна, а аз се почувствах така, сякаш самия мен ме болеше зъб, въпреки че физиономията на пашата изразяваше благосклонност.
— Защо не последва веднага моите пратеници? — попита той.
— Защото ме обидиха.
— Разкажи!
Съобщих му за станалото. Той слушаше внимателно, а след това заплашително вдигна ръка.
— Ти си постъпил неправилно. Аз заповядах така и ти трябваше да дойдеш веднага. Благодари на Аллаха, че ти е открил как се вадят безболезнено зъби.
— Защо?
— Иначе щеше да бъдеш наказан. Как точно, сега не мога да ти кажа.
— Наказан ли? Ти не би направил това!
— Машаллах! Защо? Кой би могъл да ми попречи?
— Самият падишах.
— Падишахът ли? — попита той смаян.
— Разбира се. В нищо не съм се провинил и имам право да изисквам от твоите аги да се държат учтиво с мен. Или може би смяташ, че не е необходимо да се взема под внимание този паспорт? Ето, вземи и чети!
Той разтвори документа и щом хвърли един поглед върху него, със страхопочитание го докосна до челото, устата и сърцето си.
— Буюрулду от падишаха? Аллах да го благослови!
Шекиб Халил го прочете, сгъна го и после ми го върна.
— Ти си под сянката на падишаха! Как успя да постигнеш това?
— Ти си наместник на Мосул. Как успя да го постигнеш, паша?
— Наистина си много смел! Аз съм наместник на тукашната околия, защото ме огрява слънцето на падишаха.
— А аз съм под сянката на падишаха, защото над мен блести неговата благосклонност. Той ми даде позволение да посещавам всички негови земи, а след това ще пиша в книги как съм бил приет от неговите хора.
Това подейства. Той посочи мястото до себе си върху скъпия килим от Смирна.
— Седни!
После заповяда на едно негърче, което седеше пред него, да се погрижи за лулата му, да донесе кафе и една лула и за мен.
Така седяхме един до друг, пушейки и пиейки, като стари познати. Изглежда, компанията ми ставаше все по-приятна на Шекиб Халил и за да ми го докаже на дело, заповяда да извикат моите двама арнаутски аги. Той се обърна към тях с лице, предвещаващо всичко друго, но не и нещо добро, и попита:
— Трябваше да доведете този бей при мен, нали?
— Ти заповяда така, паша — отвърна единият.
— Вие не сте го поздравили! Не сте си събули обувките! Дори сте го нарекли неверник!
— Направихме го, защото ти самият го наричаше така.
— Млъкни кучи сине, и кажи, наистина ли съм го нарекъл по този начин!
— Превъзходителство, ти…
— Млък! Нарекох ли го неверник?
— Не, паша.
— И въпреки това ти си го твърдял! Слез на двора! Всеки от вас ще получи по петдесет тояги по ходилата. Доложете вън за нареждането ми!
Тази заповед беше най-трогателното доказателство за приятелство към мен. Петдесет тояги? Прекалено много беше. Десет или петнайсет бих позволил, но при това положение трябваше да се застъпя за тях.
— Ти съдиш справедливо, паша — казах аз тогава. — Мъдростта ти е голяма, но добротата ти е още по-голяма. Снизхождението е привилегия на всички императори, крале и властници. Ти си князът на Мосул и ще дариш с милостта си тези двама мъже.
— Тия нехранимайковци, които са те обидили? Не е ли все едно, че са обидили мен?
— Твое превъзходителство е издигнат високо над тях, като звезда над земята. Чакалът вие срещу звездите, но те не го чуват и продължават да светят. Добротата ти ще бъде прославена в Европа, като разкажа, че си изпълнил молбата ми.
— Тези кучи синове не заслужават да им се прощава. Но за да видиш, че те обичам, ще им отменя наказанието. Измитайте се и днес повече не ми се мяркайте пред очите!
След като агите излязоха от стаята, той се осведоми:
— Коя е последната страна, в която си бил?
— В Египет. А след това дойдох тук през пустинята.
Казах така, защото не исках да лъжа, но не биваше и да споменавам, че съм бил при хадедихните.