— Хайде сега в аптеката! — помолих го аз.
— Ела.
Той вървеше напред и ме въведе в едни помещения, които също бяха на партера. Тук с кръстосани пред себе си крака седеше бедният хеким. Пашата срита и него.
— Ставай, гадино, и окажи нужната почит на мен и този ефенди! Благодари му, защото се застъпи за теб и ти спести останалите удари. И да знаеш, негоднико, че той ми извади зъба, без да усетя нищо. Заповядвам ти да му благодариш!
О, какво удоволствие е да бъдеш личен лекар на пашата! Клетият човек се хвърли в краката ми и целуна ръба на стария ми хаик. След това Шекиб Халил попита:
— Къде е аптеката?
Лекарят посочи един голям, прояден от червеи сандък.
— Ето тук е, паша!
— Отвори!
Видях вътре такъв безпорядък от всевъзможни фунийки, листа, кутийки, пластири и разни други неща, чието естество и предназначение ми бяха напълно непознати. Попитах за натриев карбонат и винена киселина. От карбоната имаше много, но от винената киселина не чак толкова и все пак щеше да стигне.
— Имаш ли вече всичко? — попита ме пашата.
— Да.
Господарят на Мосул ритна още веднъж лекаря за сбогуване и му заповяда:
— Набави от тези две неща по-големи количества и запомни имената им! Ще ми бъдат много необходими, в случай че някой кон се разболее. Ако забравиш имената им, вече ще получиш точно отброени петдесет тояги.
Върнахме се в кухнята. Донесоха бутилки, восък, тел и студена вода, след което пашата изгони навън прислугата. Никой друг освен него не биваше да узнае голямата тайна — как се приготвя вино, което не е вино и може да се пие от всеки добър мюсюлманин без угризения на съвестта.
Последва варене, охлаждане, пълнене, затваряне и запечатване, така че пот потече от челото ми и когато накрая бяхме готови, слугите отново можеха да влязат, за да вземат шишетата и ги занесат на най-хладното място в мазето. Едно от тях обаче пашата взе със себе си, за да го опита, и собственоръчно го пренесе през преддверието в покоите си, където отново седнахме.
— Ще пием ли? — попита той.
— Виното не е достатъчно охладено.
— Ще го пием топло.
— Няма да е вкусно!
— Ще бъде!
Разбира се, че трябваше да бъде, защото пашата заповядваше така! Шекиб Халил нареди да донесат две чаши, забрани да влиза който и да било и развъртя телта.
Пуф! — Тапата изхвърча към тавана.
— Машаллах! — извика наместникът изплашен. — То наистина се пени!
Изкуственото вино излезе от бутилката със съскане. Аз понечих бързо да подложа чашата си, но пашата отвори устата си и тикна гърлото на шишето между устните си. Когато отново го свали и пъхна пръст в отвора, за да го затвори, то беше полу-празно.
— Чок аля! (Отлично!) Обичам те, приятелю! Твоето вино е по-хубаво от водата на кладенеца Зем Зем!
— Мислиш ли?
— Да. Дори и по-хубаво от водата на Хавуз Кевсер, която блажените пият в рая. Ще ти дам не двама, а четирима гавази.
— Благодаря ти. Запомни ли как се прави?
— Съвсем точно. Няма да забравя.
Без да помисли, че все пак имаше две чаши, мютесарифът отново вдигна бутилката до устата си и я свали чак след като я изпразни.
— Бом бош! (Съвсем празна!) Тя е пресушена. Защо не беше по-голяма!
— Виждаш ли сега колко е скъпоценна моята тайна? — попитах аз.
— В името на Пророка, да! О, вие алеманите сте много умни хора! Разреши ми обаче да те оставя за малко сам!
Наместникът стана и излезе от стаята. Когато след малко се върна, носеше нещо скрито под кафтана си. Бяха две бутилки. Засмях се.
— Сам ли ги донесе?
— Кенди. (Сам.) Това вино, което не е вино, никой освен мен няма право да пипа. Заповядах така на всички долу! И ако отсега нататък някой докосне бутилките, ще бъде пребит до смърт.
— Още ли ще пиеш? — осведомих се аз.
— Не може ли? Не е ли вкусно питието?
— Да, но ти казвам, че това вино наистина е вкусно и хубаво, когато изстине.
— Какъв ли вкус ще има тогава, щом още сега е така превъзходно! Слава на Аллаха, който е създал водата, стафидите, захарта и илачите, за да подкрепи душите на правоверните си!
И той започна да пие, без да помисли за мен. Лицето му изразяваше върховно блаженство, а щом изпразни и втората бутилка, каза:
— Приятелю, с теб никой не може да се сравнява, нито правоверен, нито неверник. Четирима гавази са ти малко, ще ти дам шест.
— Добрината ти е голяма и аз ще я прославя.
— А ще разкажеш ли и за това, което сега пих?
— Не, за него ще мълча, защото няма да споменавам и което аз съм пил.
— О, проклятие! Имаш право! Пия, без да мисля за теб. Подай ми чашата си, ще отворя и тази бутилка.