Планината все повече се приближаваше към мен или по-скоро аз към нея. Наистина почвата беше рохкава и влажна, но местата, където копитата на коня затъваха по-осезателно, бяха малко и накрая стигнах до сух терен. Мочурливата местност на Тигър остана зад мен. Вдясно от себе си видях един конник и скоро разпознах в него Халеф, с когото след малко се събрахме.
— Срещна ли някого? — попитах го аз.
— Не, сихди.
— Никой ли не те видя?
— Никой. Затова пък далеч на юг, по пътя, който изоставихме, видях един човек, водещ след себе си някакво животно. Не можах обаче да разбера кой е.
— А онзи там можеш ли да разпознаеш? — попитах аз, сочейки на север.
— О, сихди, това не е никой друг освен шейхът!
— Да, това е Мохамед Емин. След десет минути ще е при нас.
Така и стана. Хадедихнът пристигна в галоп.
— А сега, ефенди, какво ще правиш? — попита ме той.
— Всичко ще зависи от това, какво си узнал. Случайно да са те забелязали?
— Не. Само един овчар мина на голямо разстояние покрай мен със стадото си.
— А как всъщност те хванаха?
— Нали ти определи място на срещата при развалините на Корсабад. До тази сутрин се криех в южната им част, след това обаче се приближих към пътя, за да те видя, като идваш. Тогава войниците ме забелязаха и обградиха. Не можех да се съпротивлявам, понеже бяха твърде много. Защо ме плениха, не знам.
— Попитаха ли те от кое племе си и как се казваш?
— Да, но аз ги излъгах.
— Тези хора са невежи. Един арабин би те разпознал по татуировката. Задържали са те, защото в развалините на Куюнджик са разположени войсковите части на пашата, които са предназначени да потеглят срещу шаммарите.
Мохамед Емин се изплаши.
— Срещу шаммарите ли? Аллах, помогни ни! Тогава веднага трябва да се връщам.
— Не е необходимо. Знам какъв е планът на наместника. Походът срещу шаммарите засега е само претекст за събирането на войсковите части. Мютесарифът иска да нападне първо джесидите. За да не разберат, той се преструва, че ще тръгва срещу шаммарите. Но впоследствие има намерение да нападне и вас.
— Сигурен ли си в това?
— Съвсем, защото лично говорих с Шекиб Халил паша. Трябва да се върна при него и да направя разузнаване за пасищата на шаммарите.
— Да, но ако той бързо се справи с джесидите, сигурно ще използва възможността веднага да хвърли войската си и срещу шаммарите.
— Мютесарифът няма да успее толкова бързо да се справи с джесидите, можеш да бъдеш сигурен. А след това кратката пролет ще е минала. Идват горещите дни, растенията увяхват и равнината изсъхва. Бедуините се изтеглят със стадата си в планините Шаммар или Синджар и войската на пашата ще погине безславно, ако ви нападне.
— Имаш право, ефенди. Тогава спокойно можем да продължим пътя си. Но аз не го знам.
— Вдясно от нас е посоката за Аин Сифни — обясних аз, — вляво е пътят за Джерайе и Баадри. До Баадри обаче не бива да ни виждат, затова ще е добре да се придържаме все покрай брега на Каусер. Щем Джерайе остане зад нас, няма да е необходимо повече да се крием.
— Колко път има до Баадри?
— Три часа.
— Ефенди, ти си от една толкова далечна страна, а , познаваш тези земи по-добре от мен.