Очите му блестяха, страните му се бяха зачервили, а тембърът на гласа му идваше от дълбините на душата му. Али бей беше не само хубав, но и благороден мъж. Той познаваше тъжната орис на своята страна и може би имаше качества на герой.
— Значи ти смяташ, че християнските проповедници, които идват от далечни страни, не могат да направят тук нищо? — попитах аз.
— Така е — заяви сериозно беят. — Ние, джесидите, познаваме вашата свещена книга. В нея се казва: «Худанън сьозю чекиджедир, каяларъ езер» («Словото Божие е чук, който разбива скали»). Но можеш ли да разбиеш с чук водата? Можеш ли да смажеш с него изпаренията, които се издигат над блатата и унищожават живота. Попитай мъжете, дошли тук от Америка! Те много поучаваха и говориха: продаваха и подаряваха много хубави неща; работиха сред нас дори като печатари. И хората ги слушаха, приемаха подаръците им, покръстиха се, а след това отидоха да грабят, да крадат и убиват, както преди. Свещената книга беше отпечатана на нашия език, но нито един човек тук не може да чете или пише. Мислиш ли, че благочестивите мъже трябваше да ни научат да четем и пишем? Сега нашите пера трябва да бъдат само от остра стомана. Ти ме гледаш учудено. Мислиш, че мирът е по-добър от войната и лопатата по-добра от боздугана? Аз също смятам така. Но може ли да има мир, ако той не се извоюва със сабя? Не трябва ли ние тук първо да носим боздугана, за да можем по-късно да работим с лопатата? Я погледни самия себе си! Имаш много оръжия и те са по-добри от нашите. Защо ги носиш? Ходиш ли с тях и в Алемания, когато предприемаш някое пътуване?
— Не — трябваше да призная.
— Ето, виждаш ли? Вие можете да идете в келисе[140] и да се молите на Аллах спокойно, да седнете при учителя си и да слушате гласа му без страх, да почитате родителите си и да наставлявате децата си без опасения. Живеете в градината Еден[141] изпълнени с упование, защото главата на вашата змия е смазана. Ние обаче все още чакаме героя, който ще усмири и успокои «писъците в планините», за които разказва вашата книга. И ти казвам, че той ще дойде. Няма да е руснакът или англичанинът, нито пък турчинът, който ни изцежда, не и персиецът, който така учтиво ни лъже и мами. Първо мислехме, че това ще е Бонапарт, великият шах на французите. Но сега знаем, че лъвът не бива да очаква помощ от орела, защото царствата на двамата са различни. Чувал ли си някога за страданията на джесидите?
— Да.
— Живеехме в мир и сговор до Джебел Синджар, но бяхме поробени и прогонени. Беше през пролетта, реката бе излязла от коритото си и разрушила моста. Тогава нашите старци, жени и деца живееха на бивак долу при Мосул край реката. Подгонили ги към бучащата вода или ги избивали като диви животни, а жителите на Мосул стояли горе по хълмовете на града и ликували, гледайки това изтребление. Тези, които останали живи, не знаели къде да се приютят и тръгнали през планината Маклуб към Бухтан, Шейкхан, Мисури, към Сирия и дори минали руската граница. Там се сдобили с родина, там работят и ако видиш къщите им, градините или нивите им, ще се зарадваш, защото там цари усърдие, ред и чистота, докато тук навсякъде ще намериш само мръсотия и мързел. Това обаче привлича другите и когато имат нужда от пари, ни нападат и убиват нас и нашето щастие. След три дни ще празнуваме празника на нашия най-велик светец. От много години насам не сме имали възможност да го празнуваме, защото по пътя за Шейх Ади поклонниците рискуваха живота си. Но тази година, изглежда, нашите врагове няма да ни нападнат и след толкова време отново ще можем да почетем нашия светец. Челебим, мюнасиб гелдин (Господарю, ти идваш тъкмо навреме). Наистина не бихме искали на празника ни да има чужди хора, но ти си благодетел на сънародниците ми и ще бъдеш добре дошъл при нас.
Нищо не ми беше по-приятно от тази покана, защото тя ми даваше възможност да се запозная с нравите и обичаите на тези загадъчни поклонници на дявола. Риджал еш шейтан или шейтан халки ми бяха описани в много лоша светлина, а се явяваха пред мен в съвсем друга, така че бях любопитен да си изясня какво всъщност представляват.