— Много благодаря за любезната покана! — отвърнах аз. — С удоволствие бих останал при теб, но трябва да свършим една работа, която изисква от нас скоро да напуснем Баадри.
— Знам каква е тази работа — отвърна Али бей. — Въпреки това можеш да вземеш участие в празника.
— Знаеш каква е работата ни?
— Да. Искате да идете при Амад ал Гандур, сина на шейх Мохамед Емин. Той се намира в Амадие.
— Откъде знаеш?
— От тримата мъже, които си спасил. Но сега няма да можете да го освободите.
— Защо?
— Мютесарифът, изглежда, се страхува от нападение на източните кюрди и свиква в Амадие много войскови части, повечето от които вече са пристигнали в крепостта.
— Колко са?
— Двама юсбашии с двеста души от шести пехотен полк Анадоли ордусу в Диарбекир и трима юсбашии с триста души от трети пехотен полк Ирак Ордусу в Керкук, заедно с петстотин души подчинени на бимбашията.
— А Амадие на дванайсет часа път ли е оттук?
— Да. Но пътищата са толкова лоши, че няма да можеш да стигнеш за един ден. Обикновено се пренощува в Келоки или Спиндури и едва на другата сутрин се продължава през стръмните, трудни за преминаване планини Гара, зад които се намира равнината и скалистата котловина на Амадие.
— Какви войски има в Мосул?
— Части от втори драгунски и четвърти пехотен полк на Иракската дивизия. Те също са тръгнали. Една част трябва да потегли срещу бедуините, а друга ще мине през нашите планини, за да се отправи към Амадие.
— Колко души наброява втората?
— Хиляда — командвана от един миралай, при когото има и един алай емини.[142] Аз познавам миралая. Някога той уби жената и двамата синове на пир[143] Камек и се казва Омар Амед.
— Знаеш ли къде се събират?
— Тези, които трябва да тръгнат към бедуините, се крият в развалините на Куюнджик. От моите съгледвачи разбрах, че се канят да потеглят вдругиден. Останалите обаче ще са готови едва по-късно.
— Мисля, че си погрешно осведомен от съгледвачите си.
— Как така?
— Наистина ли вярваш, че Шакиб Халил паша ще докара войски чак от Диарбекир, за да ги използва срещу източните кюрди? Не му ли е по-близо втори пехотен полк от Иракската дивизия, намиращ се в Сюлеймание. И не се ли състои трети полк в по-голямата си част от кюрди? Вярваш ли, че той ще допусне грешката да изпрати триста души от тях срещу собствените им съплеменници?
Али бей сериозно се замисли, а после каза:
— Говориш умни думи, но не ги разбирам.
— Частите, които са в Куюнджик, имат ли при себе си топове?
— Не.
— Когато се предприема поход в равнината, се вземат и оръдия. А част, която няма такива, е определена по-скоро за бойни действия в планините.
— Тогава моят съгледвач се е объркал. Хората, които са скрити в развалините, няма да тръгнат срещу бедуините, а за Амадие.
— И ще потеглят едва вдругиден, нали така? Тогава ще пристигнат тук тъкмо за празника ви.
— Ефенди!
Джесидът каза само тази дума, но в тона му се криеше ужас.
— Помисли, че нито западната или източната част на Шейх Ади, а само южната и северната са достъпни за войските! — продължих аз. — На десет часа път оттук, на юг, край Мосул се събират хиляда души, а на дванайсет часа път оттук в Амадие се обединяват петстотин души. Шейх Ади ще бъде обграден и няма да е възможно никакво бягство.
— Господарю, наистина ли така е замислено?
— Действително ли вярваш, че петстотин души са достатъчни, за да нахлуят в земите на кюрдите от Беруари и Бухтан, Тияри, Кал, Хакиари, Турк, Гара, Бос Даг и Шуируан? Още на третия ден кюрдите ще им противопоставят шест хиляди воини.
— Имаш право, те ще се отправят към нас!
— След като се убеди, че съществува такава опасност, чуй следното: от устата на самия мютесариф знам, че иска да ви нападне в Шейх Ади.
От разговора ми с Шекиб Халил му разказах всичко, което потвърждаваше моите заключения. Като свърших, той стана и направи няколко крачки напред-назад.
— Благодаря ти, ефенди, че спасяваш всички нас! Ако ненадейно ни нападнат хиляда и петстотин войници, с нас ще е свършено. Сега обаче ще ми бъде много приятно, ако те наистина дойдат. Пашата умишлено ни залъгва, че сме в безопасност, за да ни подмами да тръгнем на поклонение към Шейх Ади. Много хитро е измислил всичко, но едно нещо не е предвидил: мишките, които иска да хване, ще бъдат толкова много, че ще могат да смачкат котките. Добре би било засега на никого да не казваме това, за което току-що говорихме. Разреши ми да се отдалеча за малко.