Пир Камек разказа това с монотонен, безразличен тон, който ме развълнува много повече и от най-пламенното излияние на непримирима жажда за мъст. Разказът прозвуча толкова безизразно, сякаш бе изречен от сомнамбул. Страшно беше за слушане!
— Искаш ли да си отмъстиш? — попитах аз.
— Отмъщение ли? Какво е отмъщението? — отговори старецът по същия начин. — То е лошо, вероломно дело. Ще накажа миралая, а след това тялото му ще отиде там, където душата ми отдавна се намира. Ще останете ли за празника ни?
— Още не знаем.
— Съгласете се! Ако тръгнете, намерението ви няма да се увенчае с успех. Но ако останете, можете да се надявате, че то ще успее, защото тогава на пътя ви вече няма да има нито един турчин, а джесидите ще могат лесно да ви подкрепят.
Старецът говореше вече с друг тон, а в очите му се появи предишният живот.
— Нашето присъствие би могло да попречи на празника ви — казах аз с намерение евентуално да узная нещо повече за сектата му.
Камек направи отрицателен жест.
— Вярваш ли на лъжите, които разправят за нас? Сравни ни с други и ще видиш при нас чистоплътност и чистота! Чистотата е това, към което се стремим — чистота на тялото и чистота на духа, чистота на речта и чистота на учението. Чиста е водата, чист е и огънят. Затова обичаме водата и кръщаваме с нея. Затова почитаме светлината като знак на чистия Бог, за когото вашият китаб казва, че той живее в Нур, в светлина, до която никой не може да стигне. Вие се освещавате с мукадес су (светена вода), а ние с мукадес атеш. Ние слагаме ръка в пламъка и благославяме с нея челото, както вие правите това с вода. Вие казвате, че Исус Христос е бил на Земята и отново ще дойде. Ние също знаем, че някога той е ходел сред хората, и вярваме, че ще се върне, за да ни отвори портите на небето. Известно ни е кога е бил човек, но не знаем кога ще дойде отново и затова правим всичко, което е заповядал на своите, когато ги е намерил да спят в градината Гетсемане:
«Игфая дюшмемек ичин уяник дуруп дуа единиз!» («Събудете се и се молете да не изпадате в изкушение!») Затова си служим с петела, който е символ на бдителността. Не постъпвате ли и вие така? Разказвали са ми, че християните често поставяли по покривите на къщите и църквите си петел, направен от ламарина и отгоре позлатен. Вие използвате ламаринен петел, а ние жив. Затова ли сме идолопоклонници или лоши хора? Вашите свещеници са по-мъдри, а учителите ви са по-добри. И ние бихме могли да имаме по-добри учители, ако имахме по-мъдри свещеници. Аз съм единственият сред всички джесиди, който може да чете вашия китаб, и затова говоря с теб, както никой друг тук не би могъл да го направи!
— Защо не повикате свещеници, които да просветят вашите? — възразих аз.
— Защото не искаме да имаме нищо общо с вашето разединение — обясни той. — Учението на християните е разединено. Ако някога можете да ни кажете, че сте единни, ще бъдете добре дошли при нас. Ако християните от Европа ни изпратят учители, всеки от които говори различни неща, те самите ще си причинят големи вреди. Във вашата книга Исус казва: «Тарик ве хак икат ве хаят беним.» (Аз съм пътят, истината и животът.) Защо европейците имат толкова много пътища и толкова много истини, щом всъщност има само Един, който е животът? В това е причината, поради която ние не спорим за Спасителя, който вече е бил тук, а се пазим чисти и го чакаме да дойде.