В този момент Али бей отново влезе, а това, честно казано, ми беше много приятно. Моят стремеж да узная колкото може повече за поклонниците на дявола за малко не ме постави в затруднено положение пред този кюрд. При упрека за разцеплението на вярата в моята собствена родина трябваше да замълча за съжаление! Пирът стана и каза:
— Аллах да е с теб, а също и с мен! Аз ще вървя по пътя, по който трябва, но ние отново ще се срещнем.
Камек излезе. Али бей махна след него с ръка и каза:
— Това е най-мъдрият човек сред джесидите, никой не може да се сравнява с него. Той е бил в Иран и Индия, в Ерусалим и Стамбул, много е видял и научил, дори е написал и една книга.
— Книга ли? — попитах аз учудено.
— Да. Той е единственият сред нас, който може да пише правилно. Пир Камек желае нашият народ да стане някога толкова умен и благонравен, колкото хората от Европа, а това можем да научим само от книгите на франките. За да могат тези книги някога да бъдат написани на нашия език, той е записал много стотици думи от нашите диалекти. Това е неговата книга.
— Чудесно! Къде е тази книга?
— В моята къща, в неговия дом. Пир Камек е светец. Той обикаля из страната и навсякъде го приемат сърдечно. Цял Кюрдистан е негово жилище, но истинският му дом е при мен.
— Мислиш ли, че той ще ми покаже тази книга?
— Разбира се, с удоволствие!
— Веднага ще го помоля. Къде отиде той?
— Сега няма да можеш да го намериш, защото пир Камек отиде да бди над своите хора. Но ще получиш книгата му. Ще ти я донеса. Ала преди това ми обещайте, че ще останете!
— Искаш да кажеш, че трябва да отложим пътуването до Амадие?
— Да. Тук бяха трима мъже от Калони. Те са от Бадинан, клон на племето мисури, много храбри и умни, и са ми предани. Изпратих ги в Амадие на разузнаване при турците. Същевременно те ще се опитат да намерят и Амад ал Гандур. За да ви направя услуга, им поръчах да приемат тази задача особено присърце, а докато те донесат известия, ще останете при мен!
Съгласихме се на драго сърце. От радост Али бей ни прегърна още веднъж и ни помоли:
— Сега елате с мен, за да ви види и моята жена!
Бях учуден от поканата, но разбрах, че джесидите съвсем не държат жените си под ключ така, както правят турците. Въобще При тях цари друг дух, а и никъде в Ориента не си спомних за семейния живот в родината така, както при тях. Наистина обикновените хора не притежаваха яснотата на религиозните възгледи на пир Камек, но в сравнение с лицемерния грък, пазарящия се арменец, отмъстителния арабин, мързеливия турчин, измамните перси и хищните кюрди, трябваше да се науча да уважавам без основание грозно очернения «поклонник на дявола». Неговата култура се лута между халдеизма, исляма и християнството, но последното никъде не би могло да намери по-благоприятна почва, както при джесидите, в случай че благочестивите мисионери разберат, че трябва да държат малко сметка и за техните нрави и обичаи.
Вън пред къщата, до магарето си, седеше бюлюк емини. Двамата ядяха; магарето — ечемик, а башибозукът — сушени синджар смокини, от които имаше пред себе си цели нанизи. Дъвчейки, той разказваше на многочислен рояк слушатели за геройските си подвизи. Халеф се присъедини към него. Ние, останалите трима, се отправихме към онази част на къщата, където живееше господарката.
Тя беше много млада и носеше на ръце малко момченце. Хубавата й черна коса беше сплетена на дълги плитки, а челото й бе покрито с множество искрящи жълтици.
— Добре дошли, господари! — поздрави тя съвсем простичко.
Али бей ни каза нейното име, а след това й назова нашите. За съжаление съм забравил как се казваше. Взех момченцето от ръцете й го го погалих. Изглежда, тя оцени този жест по достойнство и беше много горда. Малкият бей беше мило, много чисто детенце и изобщо не приличаше на онези дебели и рано превърнали се във възрастни деца, каквито обикновено са те при турците. Али бей ме попита къде предпочитаме да се нахраним, дали в нашите покои или в жилището на жената, и аз веднага реших да останем тук. На малкия поклонник на дявола, изглежда, много му хареса при мен. Той закачливо ме гледаше с малките си тъмни очички, скубеше брадата ми, размахваше крачета и ръчички от удоволствие и понякога изпелтечваше по някоя дума, която нито той, нито аз разбирахме. По отношение на кюрдския език и двамата бяхме на еднакво ниво, така че продължих да си играя с него и по време на яденето, за което майката ми се отблагодари, като слагаше пред мен най-вкусни ястия, а след това ми показа градината си.
Най-много ми се услади курша — ястие от сметана, печена във фурна и след това поръсена със захар и полята с мед; а в градината останах възхитен от цъфтежа на чудесните огнени, кичести цветове на едно дърво. Арабите го наричат бинт ал онсул — дъщеря на консула.