След това Али бей ме заведе да ми покаже жилището ми. То се намираше върху площадката на покрива, така че можех да се възхищавам на най-чудесен изглед. Като влязох в «стаята», забелязах върху ниската масичка една дебела тетрадка.
— Книгата на пира — обясни Али в отговор на въпросителния ми поглед.
Веднага я грабнах и седнах на дивана. Беят излезе усмихнат, за да не ми пречи в заниманията със скъпоценната находка. Тетрадката съдържаше много думи и изрази, написани на арабски и на няколко кюрдски диалекта. Скоро разбрах, че няма да ми е трудно да науча кюрдски. Реших да използвам престоя си тук колкото може по-ползотворно.
Междувременно започна да се смрачава и долу до потока, където момичетата наливаха вода, а няколко момчета им помагаха, прозвуча следната песен:
Идва мома християнка на чешмата за вода, смятам аз да я издебна ненадейно зад гърба. Една целувка ще открадна по розовата й страна, ако ще след туй в окови в Русия да се озова.
Това беше една ритмична и много мелодична песен, каквато в Ориента не навсякъде може да се чуе. Заслушах се, но за съжаление изпяха само този куплет. Станах и реших да изляза. Навън цареше оживление, защото непрекъснато идваха още хора и палатките бързо никнеха една след друга. Усещаше се, че предстои голям празник. Като излязох пред вратата, забелязах, че около дребния бюлюк емини се е събрало доста голямо множество, а той все още разказваше на висок глас.
— Бил съм се също при Сайда — хвалеше се той, — а след това и на остров Кандиа, където победихме бунтарите. После се сражавах в Бейрут под командването на прославения Мустафа Нури паша, чиято храбра душа сега живее в рая. Тогава все още имах нос, но го изгубих в Сибир, където отидох с Шекиб ефенди и Кямил паша подгони Михаил Обренович.
Добрият башибозук явно сам вече не знаеше при какви обстоятелства беше загубил носа си.
— Всъщност бях нападнат при Букурещ — продължи Ифра.
— Действително се сражавах много храбро и повече от двайсет мъртви врагове лежаха около мен, когато един войник замахна със сабята си. Всъщност ударът трябваше да ми разцепи главата, но тъй като се отдръпнах назад, той улучи, но…
В този момент някъде съвсем наблизо се разнесе рев, какъвто никога досега не бях чувал в живота си. Звучеше така, сякаш към високото, пронизително изсвирване на корабна сирена се присъединява вик на пуяк, а после следващо онова многогласно стенание, което може да се чуе, когато при свирене на орган свърши въздухът. Присъстващите уплашено се втренчиха в съществото, издало тези загадъчни звуци. Ифра обаче каза спокойно:
— Какво се чудите? Това беше моето магаре! Не може да понася тъмнината, затова реве през цялата нощ, докато отново се съмне.
Хм! Щом обстоятелствата бяха такива, значи магарето бе много мило създание. Ревът му беше в състояние да съживи и мъртвец. Би ли могъл някой да мисли за сън и почивка, ако всяка нощ трябваше да слуша музикалните излияния на този четирикрак оперен певец, който явно имаше в белите си дробове дискантов тромбон, в гърлото си — гайда, а в ларинкса — мундщуци и клапи на десет кларнета!
Впрочем вече за четвърти път слушах разказа за носа на бюлюк емини. Изглежда, било е писано никога да не го чуя докрай.
— Значи животното ще реве през цялата нощ? — попита някой.
— Да, цяла нощ — потвърди бюлюк емини със смирението на мъченик. — По веднъж на всеки две минути.
— Ами отучи го от това!
— Лесно е да се каже. Как?
— Не знам.
— В такъв случай запази този съвет за себе си! Вече всичко съм изпробвал, но напразно: бой, глад и жажда.
— Тогава поговори веднъж сериозно с магарето си, за да разбере, че причинява злини!
— Държал съм му и сериозни, и любезни речи. То ме гледа, слуша ме спокойно, клати глава и продължава да реве..
— Много странно. Животното сигурно те разбира, но няма желание да ти направи тази услуга.
— Да, често съм чувал, че животните разбират хората, защото понякога в тях се вселява душата на някой покойник, прокълнат да изкупи греховете си. Човекът, който се крие в това магаре, сигурно е бил глух, но в никакъв случай ням.
— Трябва да се опиташ да разбереш от кое племе е бил. На какъв език говориш с магарето?
— На турски.
— А ако това е душата на някой персиец, арабин или пък гяур, който не разбира турски?
— Аллах акбар, вярно! Не съм се сещал!