— А имате ли кибля?[147]
— Да. Когато се молим, обръщаме лицето си натам, откъдето този ден е изгряло слънцето. Също и мъртъвците поставяме така, че лицето им да е в тази посока.
— Знаеш ли откъде произхожда вашето учение?
— Шейх Ади, светецът ни го е дал. Ние самите обаче сме дошли от земите по долното течение на Ефрат. След това бащите ни са се преселили в Сирия до Синджар и накрая са се озовали тук.
Искаше ми се да го питам още много неща, но отгоре се чу вик и като погледнахме натам, видяхме Селек, който тъкмо се канеше да се спусне при нас. Не след дълго той дойде.
— За малко не ви застрелях — гласеше поздравът му.
— Нас ли? Защо? — попитах аз.
— Като ви гледах отгоре, ви взех за чужди, а такива нямат право да влизат в тази долина. После обаче ви познах. Дойдох да проверя дали има нужда от някакви приготовления.
— За посрещане на бегълците ли?
— На бегълците ли? — повтори той. — Ние няма да бягаме. Освен това разказах на бея колко хитро си измамил враговете на шаммарите в онази долина, където сте ги пленили, и решихме да направим същото.
— Искате да подмамите турците тук ли?
— Не. В Шейх Ади. Но невъоръжените поклонници трябва да бъдат скрити тук по време на боя. Беят заповяда така, а шейхът е съгласен.
Селек провери водата в пещерите, а след това ни попита дали ще се върнем с него. И така отново изведохме конете си горе, яхнахме ги и се отправихме към Баадри. Като пристигнахме, заварих бея развълнуван.
— След като ти тръгна, получих важни вести — каза той. — Турците от Диарбекир са вече на река Гомел, а тези от Керкук също са стигнали до нея откъм долната страна на Джебел Маклеб.
— Значи твоите съгледвачи са се върнали вече от Амадие?
— Те изобщо не са стигнали дотам, защото е трябвало да се разделят, за да наблюдават тези войскови части. Вече е ясно, че заплануваното нападение е насочено само срещу нас.
— Това вече известно ли е на хората ви?
— Не, защото врагът може да узнае, че ще ни завари подготвени. Казвам ти, ефенди, че или ще умра, или ще дам на Шекиб Халил паша добър урок, който той никога няма да забрави.
— Ще остана при теб до началото на боя.
— Благодаря ти! Но ти няма да се биеш!
— Защо?
— Ти си мой гост. Господ ми е поверил живота ти.
— Господ сам би могъл да го пази най-добре. А възможно ли е да съм твой гост и да те оставя сам да тръгнеш на бой? Трябва ли твоите хора да разказват за мен, че съм страхливец?
— Те никога не биха казали подобно нещо. Не си ли бил гост на мютесарифа? Не носиш ли неговия паспорт и неговите писма в джоба си? А сега искаш да се биеш срещу него? Не трябва ли да запазиш ръката си за сина на твоя приятел, когото искате да освободите? И не можеш ли да ми служиш, без да убиваш враговете ми?
— Всичко, което казваш, е правилно. Не искам да убивам, а по възможност да помогна да не се пролива кръв.
— Остави тази грижа на мен, ефенди! Не съм жаден за кръв. Искам само да отблъсна тираните.
— И как смяташ да направиш това?
— Знаеш, че в Шейх Ада вече са пристигнали три хиляди поклонници. До започването на празника ще станат шест хиляди, ако не и повече.
— Мъже, жени и деца ли?
— Да. Жените и децата ще изпратя в долината Идис, а мъжете ще останат. Частите от Диарбекир и Керкук ще се обединят по пътя от Калони насам, а тези от Мосул ще дойдат през Джерайе или Аин Сифни. Искат да ни обградят в долината на светеца. Ние обаче ще се изкачим зад гроба и щом те влязат в нея, ще застанем около долината. Тогава бихме могли да ги избием до крак, ако не се предадат. В противен случай обаче ще изпратя при пашата парламентьор и ще поставя условията си, при които ще ги освободя. После той ще трябва да се оправдава пред падишаха в Стамбул.
— Шекиб Халил ще представи случая пред султана в невярна светлина.
— Да, но наместникът няма да успее да измами падишаха, защото предварително съм подготвил известие и до Стамбул, което ще го изпревари.
Трябваше да призная пред себе си, че Али бей беше не само смел, но и много умен и далновиден мъж.
— А мен за какво ще ме използваш? — попитах го аз.
— Ти ще тръгнеш с онези, които трябва да пазят нашите жени, деца и имущество.
— Смятате да вземете имуществото със себе си?
— Колкото успеем да отнесем. Още днес ще наредя да кажат на жителите на Баадри, че трябва да донесат всичко в долината Идес, но тайно, за да не бъде разкрит планът ми.
— А Шейх Мохамед Емин?
— Шейхът на хадедихните ще дойде с теб. Сега не бихте могли да отидете в Амадие, тъй като пътят дотам вече не е безопасен.
147
Кибля — югоизток, посоката, в която е гробът на Мохамед и в която се обръщат по време на Молитва. — Бел. пр.