— Турците би трябвало да се съобразят с буюрулдуто на падишаха и препоръчителните писма на мютесарифа.
— Разбира се. Но там има много хора и от Керкук. Твърде възможно е някой от тях да разпознае Мохамед Емин.
Още докато говорехме, в къщата влязоха двама мъже. Бяха мои стари познати. Пали и Мелаф, които бяха вън от себе си от радост, че ме виждат, и ми целунаха ръцете.
— Къде е пирът? — попита Али бей.
— На гроба на Йонас до Куюнджик. Изпраща ни да ти кажем, че ще бъдем нападнати рано сутринта на втория ден от празника.
— Знае ли пир Камек под какъв претекст ще ни нападне пашата?
— Един турчин бил убит от двама джесиди в Малтайе. Шекиб Халил искал да залови убийците в Шейх Ади.
— В Малтайе двама джесиди са били убити от трима турци, това е истината. Виждаш ли, ефенди, какви са турците. Убиват хората ми, за да имат повод да нападнат земите ни. Ще намерят каквото търсят!
Тръгнах с моя преводач Юсуф нагоре към жилището си, за да продължа езиковите си занимания. Мохамед Емин седеше при мен безмълвен, пушеше лулата си и много се чудеше, че полагам толкова усилия да чета една книга и се мъча да разбирам думите на един чужд език. Това правих през целия ден, а също и вечерта. И следващият ден мина в такива занимания.
Между другото бях забелязал, че жителите на Баадри откарват имуществото си, без да вдигат шум.
В една от стаите на нашата къща се лееха голямо количество куршуми. Искам да спомена още, че през цялото това време магарето на бюлюк емини повече не се обади, защото неговият господар и учител му завързваше камък на опашката веднага щом започнеше да се смрачава.
Непрекъснато пристигаха поклонници, поединично, на цели семейства или по-големи групи. Много от тях бяха бедни и ги поверяваха на благодетелността на други. Някой докарваше коза или охранен вол, богати хора подаряваха един или два вола, а на няколко пъти дори видях да водят цели стада. Това бяха лепти за ближните или жертвени дарове, които заможните хора докарваха до Свещения гроб, за да не чувстват лишения бедните им братя. Толкова много хора идваха и си отиваха, но моите башибозуци бяха безследно изчезнали и повече никога не научих какво се беше случило с тях.
На третия ден, но първи от празника, отново седях с преводача си над книгата. Беше още преди изгрев-слънце. Толкова се бях задълбочил в работата си, че не забелязах кога е влязъл бюлюк емини.
— Емир! — извика шишкото, след като вече многократно се беше окашлял.
— Какво има?
— Хайде!
Едва сега забелязах, че башибозукът беше обул ботушите си и сложил шпорите. Бързо дадох книгата на Юсуф и скочих. Напълно бях забравил, че трябва да се изкъпя и да си сложа чисто бельо, ако исках достойно да се появя на гроба на светеца. Взех бельото със себе си, слязох долу и забързах извън селото. Потокът гъмжеше от къпещи се и трябваше да вървя доста дълго, докато намеря място, където мислех, че няма да ме наблюдават.
Изкъпах се и смених бельото си, нещо, което човек не може да прави често при пътуване из Ориента. След това се чувствах като новороден и вече се готвех да напусна мястото, когато забелязах леко раздвижване в храстите, растящи по брега на потока. Животно ли се криеше там или човек? Бяхме в готовност за война и нямаше да навреди, ако проверях по-отблизо нещата. Тръгнах натам съвсем непринудено, откъснах няколко цветенца и уж неволно се приближих до мястото, където бях забелязал споменатото раздвижване. Застанах с гръб към храстите, но след това внезапно се обърнах и скочих сред гъсталака. Пред мен клечеше човек. Беше все още млад, но приличаше на войник, въпреки че единственото оръжие, което забелязах у него, беше един нож. През дясната му буза минаваше широк белег. Той се изправи и се опита бързо да изчезне, но здраво го хванах за ръката.
— Какво правиш тук? — попитах го аз.
— Нищо.
— Кой си?
— Един… джесид — каза той неуверено.
— Откъде?
— Казвам се Ласа и съм от Дасини.
Бях чувал, че Дасините са едни от най-знатните семейства на джесидите. Но човекът с белега изобщо не ми приличаше на поклонник на дявола.
— Попитах те, какво правиш тук?
— Исках да се къпя.
— Къде ти е бельото?
— Нямам.
— Ти си бил тук преди мен, значи си имал правото да останеш, вместо да се криеш. Къде спа тази нощ?
— При… при… при… Не му знам името.
— Един джесид не отива при човек, чието име не знае. Ела с мен и ми покажи хазяина си!
— Преди това трябва да се изкъпя.
— Ще го направиш после. Хайде!
Мнимият Дасини се опита да се освободи от хватката ми.
— С какво право ми говориш по този начин? — изръмжа той.