Още не бяхме стигнали до гробницата, когато срещу нас се зададе мир шейх хан, духовният водач на джесидите, начело на голям брой шейхове. Наричаха го емир хаджи и вероятно беше от рода на Омайядите. Неговото семейство се считаше за едно от най-знатните при джесидите и го назоваваха Пасмир или Бейсадес.
Самият мир шейх хан беше държелив старец, излъчващ благост и достолепие и явно изобщо не беше горделив, защото се поклони пред мен и дори ме прегърна като свой син.
— Алейк селям и рахмет Аллах. Сер сере мен ат. (Мирът и милостта на Господ да бъдат с теб! Добре сте ми дошли!) — поздрави той.
— Чоде шогхолета раст инит! (Господ да е с теб в делото ти!) — отговорих. — Но не би ли искал да говориш с мен на турски? Все още не разбирам добре езика на вашата страна.
— Обръщай се към мен, както ти е угодно, и бъди гост в дома на този, до чийто гроб засвидетелстваме почитта си към всемогъществото и милостта.
Като приближихме гробницата, слязохме от седлата. По даден от него знак конете ни бяха отведени, а Али бей, Мохамед Емин и аз тръгнахме заедно с него към гроба. Най-напред се приближихме до обграден със зид двор, който вече беше пълен с хора. После стигнахме до вътрешния двор, в който джесидите влизаха само боси. Последвах примера им, събух обувките си и ги оставих на входа.
Във вътрешния двор имаше много дървета, чиято сянка даряваше прохлада на поклонниците. Върху кичест олеандър се гушеха множество цветове, а една огромна лоза образуваше беседка, към която ни поведе мир шейх хан, за да се настаним там. Няколко шейхове и кавали си почиваха под дърветата, но иначе бяхме сами.
В този двор се издига същинската постройка на гробницата, над която се извисяват две бели кули, открояващи се ярко и красиво на фона на тъмната зеленина на долината. Върховете на кулите не са позлатени, а стените им образуват много ъгли, между които се гонят светлината и сянката. Над свода бяха изсечени няколко фигури, в които разпознах лъв, змия, брадва, мъж и гребен. Както видях по-късно, вътрешната постройка се дели на три главни части, едната от които е по-голяма от другите две. Това помещение се подпира от колони и арки и има кладенец, чиято вода се смята за свещена. С нея кръщават децата. В един от двата по-малки сектора се намира истинският гроб на светеца. Над него се издига голям купол, направен от глина и измазан с гипс. Като единствено украшение отгоре е постлана зелена бродирана покривка, а вътре гори вечен огън.
Глината, от която е изградена гробницата, от време на време се подновява, понеже пазителите на светинята правят от нея малки топчета, които поклонниците обичат да купуват и си пазят за спомен, а може би също и като свещен амулет, който носят на верижка. Тези топчета се намират в един съд, поставен до вече споменатата лоза, и имат различна големина: от размера на грахово зърно, до този на глинените или стъклени топчета, с каквито си играят при нас децата.
Във второто по-малко помещение също има един гроб, с чието съдържание обаче, изглежда, и самите джесиди не са наясно.
В стената, опасваща светинята, има множество ниши, в които се слагат факлите, когато се прави празничното осветление. Гробницата е заобиколена от постройки, служещи за жилища на свещениците и слугите на гроба. Цялото селище се намира в тясна клисура, чиито скали се издигат стръмно нагоре от всички страни. То самото обаче се състои само от няколко обикновени къщи и в него освен светинята има предимно само постройки за подслоняване на поклонниците. Всяко племе или по-голям род от джесидите има там по една такава къща, предназначена само за него.
Вън пред зида се бе разпрострял истински панаир. Всевъзможни видове тъкани и предмети висяха по клоните на дърветата, изложени за Продан. Предлагаха се различни плодове и храни. Тук човек можеше да си купи оръжия, украшения и всякакви ориенталски джунджурии. Ако тези хора не бяха облечени в носиите си, щях да помисля, че съм в родината си, толкова ведро и непринудено, безобидно и добросърдечно беше пъстрото оживление в селото на светеца. Наистина тези поклонници на дявола все повече печелеха моето благоразположение и аз напълно бих се съгласил с това, което по-късно в Константинопол ми каза за тях един пътешественик, пребивавал няколко седмици в Тел Ус-куф:
«Оклеветяват поклонниците на дявола, защото те са по-добри от клеветниците си. Ако бяха по-многобройни и не така разпръснати, биха могли да бъдат немците на Азия и никъде християнството няма толкова големи изгледи за успех, както при тези хора. Мисля, че някои презокеански мисионери обрисуват толкова невярно джесидите само за да могат да придадат изключително голямо значение на някой малък успех в покръстването.»