Вечерта на празника факлите щяха да се използват за осветяване на свещеното място и цялата му околност. При това не биваше да се гори обикновено растително масло или дори асфалт и нафта, които се считат за нечисти. Разрешена е употребата само на сусамово масло.
Щом шествието на поклонниците се отдалечи, последва кръщаването и обрязването на около двайсет деца, част от които бяха доведени от много далеч.
По-късно аз се отдалечих с Мохамед Емин, за да направя обиколка из долината. Най-силно впечатление ми направиха многобройните факли, изложени за Продан. По моя бегла преценка бяха може би десет хиляди. Търговците въртяха блестяща търговия, защото стоката буквално им беше измъквана от ръцете.
Тъкмо бяхме застанали пред един продавач на изделия от стъкло, когато видях, че по планинската пътека се спуска бялата фигура на пир Камек. За да отиде до светилището, той трябваше да мине покрай нас. Щом ни видя, Камек спря.
— Добре дошли тук като гости на шейх Шемс! Ще опознаете светинята на джесидите.
Като го забелязаха, много хора наобиколиха пир Камек и всеки се опитваше да докосне и целуне ръката му или края на дрехата му. Той се обърна към събралите се с приветствие. Дългата му бяла коса се вееше от утринния вятър, очите му блестяха, а от жестовете му личеше истинското му въодушевление. Към това се прибавяха и изстрелите на пристигащите отгоре, а от долината им отговаряше задружен залп. За съжаление не можах да разбера много от словото му, защото го държа на кюрдски, а и говореше много бързо. Накрая Камек запя някаква песен, която се поде от всички и чието начало Юсуф, пристигнал също току-що, ми преведе.
«О, великодушни и милостиви Боже, който храниш всички мравки и пълзящи змии, направляваш деня и нощта. Ти, който си жив, най-велик, безпристрастен; който изпраща тъмнината на нощта и светлината на деня! О, Мъдър, властвай с мъдростта си! О, Силен, властвай със силата си! О, Жив, властвай над смъртта!»
Когато песента свърши, множеството се разпръсна и пирът се приближи до мен.
— Разбра ли какво казах на поклонниците?
— Само някои неща. Знаеш, че не владея езика ви.
— Казах им, че ще принеса жертва на шейх Шемс и сега мъжете отидоха в гората, за да донесат необходимите дърва. Ако искаш да присъстваш на жертвоприношението, си добре дошъл. Но сега извинявай, ефенди! Ето, вече идват биковете за жертвоприношението.
Пир Камек се приближи до гробницата, към чиято стена тъкмо водеха дълга редица от волове. Ние бавно го последвахме.
— Какво ще стане с животните? — попитах преводача си.
— Ще бъдат заклани.
— За кого?
— За шейх Шемс.
— Може ли слънцето да яде бикове?
— Не, то отстъпва даровете на бедните.
— Само месото ли?
— Всичко: месото, костите, вътрешностите и кожата. Мир шейх хан се занимава с разпределението.
— А кръвта!
— Тя не се пие, а се заравя в земята, защото душата е в кръвта.
Това беше схващането според Стария завет, че животът, душата се намират в кръвта. Разбрах, че тук не става дума само за езическо жертвоприношение, а за засвидетелстване на любовта, което трябва да даде възможност на бедните да честват празничните дни без грижи за прехраната.
Щом стигнахме до мястото, мир шейх хан тъкмо излизаше от вратата, следван от пир Камек, няколко шейхове, кавали и голям брой факири. Всички държаха в десниците си по един нож. Мястото беше заобиколено от голяма група воини, които държаха пушките си готови за стрелба. Тогава мир шейх хан хвърли връхната си дреха, скочи върху първия бик и заби ножа си в шийния му прешлен с такава точност, че животното веднага рухна мъртво на земята. В същия миг от стотици гърла екнаха ликуващи викове и изтрещяха също толкова изстрели.
Мир шейх хан се оттегли, а пир Камек продължи започнатото. Заслужаваше си да се види тази неповторима гледка: как мъжът с бяла коса и черна брада скачаше от един бик на друг и ги поваляше подред с един точен удар на ножа. При това действие не се проля нито капка кръв. След него обаче се приближиха шейховете, за да отворят артериите на вратовете на жертвените животни, а факирите се приближиха с големи съдове, за да съберат кръвта. Щом и това свърши, доведоха голям брой овце, първата от които отново бе убита от мир шейх хан, а останалите бяха заклани от факирите.