— Алейкюм ес селям! — отвърнал Мохамед Емин. — Кой си ти, чужденецо, и откъде идваш?
Конят на ездача бил черен като нощта. А той самият носел ризница, на ръцете и краката си брони, а също и шлем от истинско злато. Около шлема му бил навит шал, изтъкан от хуриите в рая, защото в тъканта му кръжали хиляди живи звезди. Дръжката на копието му била от чисто сребро, а върхът му блестял като лъч от светкавица; под него пък били закрепени брадите на сто убити врагове. Камата му искряла като диамант, а мечът му можел да разсича стомана и желязо.
— Аз съм пълководец от далечна страна — отвърнал обгърнатият в сияния мъж. — Аз те обичам и преди един час чух, че племето ти ще бъде изтребено. Затова яхнах коня си, който може да лети като мисълта на човек, и дойдох да те предупредя.
— Кой иска да унищожи племето ми? — попитал Мохамед Емин.
Небесният мъж назовал името на врага.
— Сигурен ли си в това?
— Моят щит ми казва всичко, което става по земята. Погледни тук!
Мохамед Емин погледнал златния щит. В средата му имало благороден гранат, пет пъти по-голям от мъжки юмрук, и в него той съзрял всички свои врагове; как те се събират, за да потеглят срещу него.
— Господи, каква войска! — извикал той. — С нас е свършено.
— Не е, защото аз ще ви помогна — казал чужденецът. — Събери всичките си воини около стъпаловидната долина и чакай, докато ти доведа враговете!
Той дал знак на коня си, яхнал го отново и изчезнал зад облака. Мохамед Емин обаче въоръжил хората си и потеглил към стъпаловидната долина, обсадил я от всички страни, така че врагът спокойно да може да влезе в нея, но да не може да се измъкне оттам. На другата сутрин непознатият герой отново дошъл. Той сияел като хиляда слънца и тази светлина заслепила враговете така, че те затворили очи и го последвали по стъпалата на долината и влезли в нея. Там обаче чужденецът обърнал щита и враговете на хадедихните отворили очи. Тогава видели, че се намират в една долина, от която нямало изход, и се предали. Мохамед Емин не убил противниците си, но взел част от стадата им и им поискал налог, който те трябвало да му плащат всяка година, докато свят светува. Това разказа кюрдът и млъкна.
— И какво станало с непознатия пълководец — попита беят.
— Ес селям алейкюм! — казал той. — После черният му жребец се издигнал в облаците и изчезнал! — гласеше отговорът на кюрда.
— Тази история е много приятна за слушане. Но знаеш ли дали наистина се е случило точно така?
— Точно така е било. По онова време, когато хадедихните разказвали това в Селамийе, там били и петима мъже от Джелу. После те минаха оттук и разказаха всичко на мен и на хората ми.
— Имаш право — каза Али бей, — тази история се е случила, но не така, както си я чул. Искаш ли да видиш черния кон на този сераскер?
— Али бей, това е невъзможно!
— Възможно е, защото е наблизо. Ей там онзи вран жребец!
— Шегуваш се, бей!
— Не се шегувам, а ти казвам истината.
— Жребецът е прекрасен и никога досега не съм виждал такъв, но това е конят на този мъж.
— А този мъж е непознатият сераскер, за когото ти разказа.
— Невъзможно!
Кюрдът отвори толкова широко уста от учудване, че можеше да му се направи най-подробен зъболекарски преглед.
— Невъзможно ли казваш? Лъгал ли съм те някога? Уверявам те още веднъж, че наистина е така.
Очите и устата на Хюсеин ага се разтваряха все по-широко. Той ме гледаше вцепенен и неволно протегна ръка към меда, но не го улучи и бръкна в торбичката с тютюн. Без да забелязва това, той си взе от него и мушна доста голямо количество от наркотичната трева между снежнобелите си зъби. Този тютюн веднага предизвика толкова бързи и силни спазми, че вождът на бадинаните моментално затвори челюсти и избълва съдържанието на устата си в лицето на моя добър Али бей.
— В името на Пророка! Истина ли е? — попита той още веднъж, съвсем изумен.
— Вече те уверих, че е така — засмя се изцапаният човек, бършейки лице с края на дрехата си.
— О, сераскер — обърна се кюрдът към мен, — атина та ин-шиллях, кеира! (Да даде Господ посещението ти да донесе щастие!)
— Ще ти донесе щастие, обещавам ти — казах аз завалено, но той ме разбра.
— Черният ти жребец е тук — продължи той, — но къде е щитът с граната, бронята ти, шлемът, копието, сабята?
— Чуй какво ще ти кажа! Аз съм непознатият воин, който беше при Мохамед Емин, но не съм слизал от небето. Идвам от една далечна страна, но не съм неин сераскер. Не съм имал нито златни, нито сребърни оръжия. Ето тук виждаш оръжията ми такива, каквито са, с които не ме е страх и от многоброен враг. Да ти покажа ли как стрелят?