— Сере та, сер бабе та, сер хамшер та Али бей! (В името на баща ти и твоя приятел Али бей не прави това!) — замоли се той изплашен. — Ти си свалил от себе си ризницата, копието, щита и меча, за да вземеш тези пушки, които са може би още по-опасни. Не знам какво да ти дам, но ми обещай, че ще бъдеш мой приятел!
— Каква ще е ползата да станеш мой приятел? В тази страна има една поговорка, която гласи: Дишмшни бе акил ши иари бе акил читире. (Един враг с разум е по-добър от приятел без ум.)
— Неразумен ли бях, господарю?
— Не знаеш ли, че гостите трябва да се поздравяват, особено пък ако идват с някой приятел?
— Имаш право. Ти ме наказа с тази поговорка. Разреши ми да ти отговоря с друга: Бечук ласиме тхабей месинан бебе. (Малкият трябва да се подчинява на големия.) Бъди ти големият! Аз ще ти се подчинявам.
— Най-напред послушай моя приятел Али бей! Той ще победи и тогава твоите турски пушки са ти в кърпа вързани.
— Ти се гневиш? Прости ми! Сер сере мен, бу калмета, та чу таксир накем. (Кълна се в главата си, че за да ти служа, нищо няма да пожаля.) Вземи това грозде и яж, вземи този тютюн и пуши!
— Благодарим ти — отвърна Али бей, който беше свикнал само с чиста храна. — Ядохме още преди да тръгнем и не бива да губим време, а да се връщаме в Шейх Ади.
Той стана и аз направих същото. Хюсеин ага ни придружи до пътеката и още веднъж обеща да изпълни дълга си възможно най-добре. А ние поехме по обратния път.
Послеслов
«Каквото поиска Аллах, става,
а каквото не иска — не става.»
Ето че най-после Аллах поиска на български език да започне да излиза шесттомникът на Карл Май «Под сянката на падишаха», или «Спомени за пътешествия из турската империя»,[151] съдържащ едни от най-търсените и обичани приключенски романи от Ориента, които по своята значимост, художествена стойност и влияние върху читателите се нареждат непосредствено след трилогията «Винету». Ето и заглавията на отделните романи:
«През пустинята», «През дивия Кюрдистан», «От Багдад до Стамбул», «Из дебрите на Балканите», «През страната на скипетарите» и «Жълтоликия».
Някой би възразил, че на нашия книжовен пазар отдавна се продават заглавията «През пустинята» и «През дивия Кюрдистан», но нека се имат предвид поне следните три съображения:
1) Да се спре поредицата след издаването на втория том е най-малкото равностойно, да речем, на издаването само на първата част от «Граф Монте Кристо». Тоест представете си да не знаете какво става по-нататък след бягството на главния герой от крепостта Иф или пък да се издаде само половината от интересен криминален роман и останалото да се предостави на въображението на отчаяния читател. Казвам всичко това, защото убийството при солените езера в Тунис, а и други престъпления биват наказани едва в следващите части от шесттомника и изобщо целият приключенски епос получава завършен вид едва на Адриатическото крайбрежие («Жълтоликия»).
2) Досега предлаганите варианти на първите два тома представляват съкратения наполовина оригинал.
3) За единия от тях е използван френският превод-адаптация на съответния роман.
Това са все дела (разбирай престъпления) в сферата на преводната ни литература, които са немислими в страна с установено законодателство в областта на книгоиздаването. Но нека самите читатели преценят какви поражения са нанесени на споменатите два романа.
Предисторията на шесттомника сигурно представлява интерес за любопитния читател на приключенска литература. Почти всички от по-известните произведения на писателя, създадени особено през неговите първи два творчески периода (творческият път на Карл Май се разделя на четири творчески периода), излизат на книжовния пазар значително по-късно във формата на отделни романи, подредени след години в познатите ни 74 тома събрани съчинения. Както трилогията «Винету», така и предлаганата шесттомна поредица са представлявали отначало по-къси или по-дълги приключенски разкази, отпечатани първо в различни вестници и списания. Така например в основата на шесттомника са текстове, които Карл Май публикува с прекъсване дълги години в католическия седмичник «Дойчер Хаусшац», Пустет Ферлаг, Регенсбург, между 1888 — 1888, като наново подрежда и преразпределя поредица от разкази, написани за издателя Фезенфелд. И така шестте разказа, започнали да излизат на страниците на «Дойчер Хаусшац» от януари 1881 г., по-късно се обединяват (едва в 1892) и образуват първия том «През пустинята» и първата половина от втория «През дивия Кюрдистан». Ето как до края на 1892 шестте познати ни тома излизат във формата на отделни книги, като в края на шестия том «Жълтоликия» се появява и значително по-късно написаният епилог за смъртта на врания жребец Рих.
151
Издателство «Атика» използва правото си да даде на шесттомника едно по-привлекателно за съвременния читател заглавие — «Преследване в Ориента». — Бел. изд.