— Да.
— После за всеки се отваря ал китааб (книгата), в която са записани неговите добри и лоши дела, и се тегли чертата (ал хесаб), проверка на направеното от него. Тя трае повече от петдесет хиляди години. Време, което за добрите отминава като миг, а на лошите им се струва цяла вечност. Това е ал хюкм (претеглянето на всички човешки дела).
— А след това?
— След това се произнася присъдата. Хората с повече добри дела отиват в рая, а невярващите грешници попадат в ада, но грешните мюсюлмани ги наказват само за известно време. Е, виждаш ли, сихди, какво те чака дори и да си извършил повече добри, отколкото лоши дела? Но ти трябва да бъдеш спасен! Трябва да дойдеш с мен в дженнет (в рая), защото дори и да не искаш, ще те накарам да смениш вярата си!
Изразявайки тази своя увереност, моят спътник отново за-махна с крака така, че старата кобила учудено го изгледа с ококорени очи и наостряйки уши.
— А какво ме очаква във вашия ад?1 — попитах го аз.
— В джехенната гори ен нар (вечният огън). Там текат потоци, които така вонят, че прокълнатият не пожелава да пие от тях въпреки изгарящата го жажда. Освен това има ужасни дървета. Едно от тях е страшното дърво саккум, на което растат дяволски глави.
— Бррррр!
— Да, сихди, зловещо е. Владетелят на джехенна е ангелът на изкушението Табек. Адът има седем кръга, към които водят седем врати. В Джехеннем, първия кръг, грешните мюсюлмани трябва да се каят, докато се пречистят. Ладха, вторият кръг, е за християните. Хутхама е третият — за евреите. Сааир — четвъртият — за сабиер. Сакаар — петият — за магьосниците и поклонниците на огъня, а Джехим — шестият — за всички, които почитат идоли или фетиши. Но седмият кръг Заовиат, наречен още Дерк асфал, е най-дълбокият и опасният — в него отиват всички лицемери. Във всички тези кръгове деветнайсет зли духове мъкнат прокълнатите през огнени потоци, като ги карат и да ядат от растящите по дървото саккум дяволски глави, които пък после разкъсват вътрешностите им. О, сихди, довери се на Пророка, за да не оставаш задълго в джехенна!
— Тогава пък ще ида в нашия ад, който не е по-малко страшен от вашия — отвърнах аз.
— Не вярвам, сихди! Кълна се в Пророка и всички халифи, че ще идеш в рая! Да ти го опиша ли?
— Какво има там?
— Ел дженнет се намира над седмото небе и има седем врати. Най-напред се приближаваш до големия кладенец Хавус кевсер, от който могат да пият едновременно стотици хиляди правоверни. Водата му е по-бяла от мляко, миризмата по-великолепна от мускус и миро, а на ръба му има милиони златни бокали, украсени с диаманти и скъпоценни камъни. След това стигаш до едно място, където праведните си почиват върху златоткани възглавници. Безсмъртни юноши и вечни хурии им поднасят прекрасни ястия и напитки. А слухът им непрестанно се наслаждава на песните на ангел Исрафил, както и на звъна на камбаните, постоянно поклащани от изпратения от Божия трон вятър. Всеки праведник е висок шейсет лакътя и вечно си остава на 33 години. Сред всички дървета там се отличава дървото ет теба (дървото на блаженството), чийто дънер е в двореца на Пророка, а клоните му достигат до жилищата на праведниците, като по тях виси всичко необходимо за пълното им блаженство. От корените на дървото извират райски реки, в които тече мляко, вино, кафе и мед.
Въпреки картинността на това описание трябва да отбележа, че образът на Мохамед тук е почерпан от християнските представи и е моделиран за номадския му народ. Сега Халеф ме погледна с такава физиономия, по която се четеше очакването, че неговото описание на рая ме е поразило.
— Е, какво ще кажеш сега? — попита той, защото аз мълчах.
— Честно казано, не бих желал да бъда шейсет лакътя дълъг. Пък и за хуриите не искам да знам, защото ненавиждам жените и момичетата.
— Защо? — попита учуден дребосъкът.
— Защото Пророкът казва: «Гласът на жената е като песен на бюлбюл[4], но езикът й е отровен като езика на пепелянка.» Не си ли чел за това?
— Чел съм го.
Спътникът ми сведе глава. Бях го победил с думите на собствения му Пророк. Тогава той каза вече малко по-неуверено:
— И въпреки това не е ли хубаво нашето блаженство? Не е необходимо да гледаш хуриите!
— Оставам си християнин!
— Не е чак толкова трудно да се каже: «Ла иляха илялах ве Мохамед расул Аллах.»
— А трудно ли е да се помолиш: «Я абууна иледси фиис семацати ята — каддесо’смока»?