— Или са спрели, за да си разделят плячката. Назад, Халеф, назад, да не ни забележат! Ще напуснем долината и ще пояздим малко на запад, все едно, че идваме от Шот Рхарса.
— Защо, сихди?
— Двамата не бива да се досетят, че сме намерили трупа на убития.
Конете ни се изкачиха по брега на Уади и поехме направо на запад към пустинята. След това направихме завой и пак стигнахме до мястото, където се намираха двамата. Убийците не можеха да забележат появата ни, защото седяха ниско в долината, но сигурно щяха да ни чуят, като се приближим достатъчно до тях!
И наистина, щом доближихме ръба на падината, двамата вече се бяха изправили и държаха оръжията си готови за стрелба. Дадох вид, че съм също толкова изненадан, колкото и те, тъй неочаквано да срещна хора тук, в самотата на пустинята, но не сметнах за необходимо да посягам към карабината си.
— Ес селям алейкюм! — извиках към тях, спирайки коня си.
— Бе’алейкюм ес селям![14] — отговори по-възрастният. — Кои сте вие?
— Ние сме мирни ездачи.
— Откъде идвате?
— От запад.
— И накъде отивате?
— Към Седада.
— От кое племе сте?
Аз посочих Халеф:
— Този тук е от равнината Адмар, а аз съм от Бени Сачха. А вие кои сте?
— Ние сме от прочутото племе уеляд хамалек.
— Уеляд хамалек са добри ездачи и храбри воини. А откъде идвате?
— От Гафса.
— Значи много път сте изминали. Накъде отивате?
— Към Бир[15] Сауди, където имаме приятели.
Това, че идваха от Гафса и отиваха към Бир Сауди, беше лъжа, но се престорих, че вярвам на думите им, и продължих да питам:
— Ще ни позволите ли да си починем при вас?
— Ще останем тук до сутринта — гласеше отговорът, като всъщност не отговаряше на въпроса ми нито с «да», нито с «не».
— И ние възнамеряваме да отдъхнем тук до разсъмване — обясних аз. — Има достатъчно вода за всички, а и за конете ни. Може ли да останем при вас?
— Пустинята е на всички. Мархаба, добре си дошъл при нас!
Въпреки утвърдителния отговор не беше трудно да се забележи, че оставането ни тук им е неприятно. Ние обаче не обърнахме внимание на това, спуснахме се с конете си по склона, а като стигнахме до водата, слязохме от седлата и безгрижно седнахме.
Лицата на двамата, които сега можех да разгледам спокойно, в никакъв случай не будеха доверие. По-възрастният, с когото бях разговарял, беше дълъг и сух. Бурнусът му висеше като на бостанско плашило. Изпод мръсното покривало на главата му гледаха страшно две малки, пронизващи очи. Около тесните, безкръвни устни се опитваше да загатне присъствието си рядка брада. Острата му брадичка показваше странна склонност да стърчи нагоре, а носът — да, този нос живо ми напомняше за лешоядите, които неотдавна бях прогонил от трупа на убития. Това не беше нос на орел или сокол, а наистина имаше формата на човка на лешояд.
Другият беше млад, необикновено красив мъж. Но страстите бяха замъглили погледа му, изхабили нервите му, а челото и страните му рано се бяха покрили с бръчки. Невъзможно беше човек да му се довери.
По-възрастният говореше арабски с акцент, който можеше да се чуе по бреговете на Ефрат, а за по-младия предполагах, че въобще не е азиатец, а европеец. Стоящите наблизо коне бяха лоши и видимо преуморени. Облеклото на двамата имаше ужасно занемарен вид, но оръжията им бяха изключително хубави. Там, където допреди малко бяха седели, се виждаха разни предмети, които рядко можеха да се видят в пустинята и сигурно само затова бяха оставени така на показ. Явно двамата не бяха имали време да ги скрият: копринена носна кърпа, златен часовник с ланец, компас, един великолепен револвер и подвързан с кожа бележник.
Направих се, че не съм забелязал тези неща, извадих от торбата на седлото шепа фурми и започнах да ям с безразлична физиономия.
— Какво ще правите в Седада? — попита ме дългият.
— Нищо, ще продължим нататък.
— Накъде?
— През Шот ал Джерид към Фетнаса и Кбили.
Скритият поглед, който той хвърли към спътника си, ми подсказа, че и те бяха тръгнали натам. После той продължи да пита:
— Работа ли имаш във Фетнаса или Кбили.
— Да.
— Стадата си ли ще продаваш там?
— Не.
— А може би робите си?
— Не.
— Или ще препродаваш стоки от Судан?
— Не.
— А какво тогава?
— Нищо. Един син на моето племе не върти търговия с Фет-наса.
— Тогава сигурно ще си вземаш жена оттам. Направих сърдита физиономия.
14
Ес селям алейкюм — арабски поздрав при среща: Мир вам! Be’алейкюм ес селям — отговор на поздрава. — Бел. нем. изд.