— Биз не ис, севгилим? (Какви сме, драги?)
— Кондакчъ сънъс (Подпалвачи сте.) — твърдеше той.
— Грешиш, коджабаши. Нещо съвсем друго сме. Ние сме кожари и за да ти го покажем нагледно, ще ощавим част от кожата ти, не цялата, само малка част, на чиято здравина после наистина ще се зарадваш, защото ще ти трябва да сядаш на нея. Оско, Омар, елате!
Двамата не чакаха да им повторят. Наистина те първо въпросително ме погледнаха, за да разберат какво е мнението ми за скандалното поведение на дребосъка. Понеже не казах нито «да», нито «не», двамата сграбчиха стареца с клатушкащата се глава и го проснаха на земята.
Той разбра какво ще последва и се развика от страх.
— Аллах, Аллах — трепереше той. — Какво ще правите? Да не би да искате да посегнете на божията и човешка власт? Аллах ще ви унищожи, а падишахът ще ви тикне в затворите си. Ще ви отсекат главите, а после ще окачат телата ви пред портите на села и градове.
— Млъкни! — заповяда Халеф. — Пророкът е заповядал на последователите си да приемат търпеливо съдбата си, защото така е записано в книгата на живота. Вчера прочетох в нея, че трябва да бъдеш бит с пръчка, и понеже съм правоверен привърженик на Пророка, ще се погрижа този хубав късмет да се сбъдне. Сложете го по корем, ако изобщо има такъв, и го дръжте здраво!
Оско и Омар изпълниха указанието му. Наистина коджабашията положи всички усилия, за да се противопостави на ориста си, но двамата силни мъже го превъзхождаха толкова, че както съпротивата му, така и силните му викове бяха абсолютно безполезни.
Признавам, че тази сцена не ми беше особено приятна. Нанасянето на побой не е привлекателно занимание, а освен това бяхме чужди по тези места и не можехме да знаем как ще реагират на това присъстващите местни хора. Беше се събрал много народ и прииждаха още. Но недостойният старейшина се бе държал много враждебно с нас. Действията му бяха незаконни и дори само обвинението му, че ние сме подпалвачите, беше толкова нахално, че подобен урок нямаше да му навреди. Може би пердахът беше допринесъл за това, по-късно да стане доста добър тълкувател на параграфите на закона.
Не се страхувах от любопитно тълпящите се хора, които застанаха в кръг около нас. Вероятно съдията нямаше приятели, които бяха готови да се жертват за него. И така, поставиха го в описаното положение. Оско натискаше раменете му, а Омар беше коленичил върху краката му. Щом дребният Халеф извади камшика си, някой високо извика:
— Нима ще допуснете нашият старейшина да бъде набит? Защитете коджабашията!
Няколко души, споделящи мнението на говорещия човек, започнаха заплашително да мърморят. Приближиха се. Бавно пристъпих към тази група, опрях приклада на мечкоубиеца на земята, кръстосах ръце върху дулата и без да кажа нито дума, ги загледах в лицата. Те се отдръпнаха.
— Чок ейи, чок догру, вурун ону, вурун ону! (Добре, добре, набийте го, набийте го!) — подвикваха ни повечето доброжелателно настроени към нас хора.
Халеф махна изключително благосклонно по посока на тези възгласи и започна благодетелното си дело. То му се удаваше със затрогващо усърдие. Когато отново прибра камшика в пояса си, даде на наказания човек следния добър съвет:
— Сега те моля през следващите няколко дена да не сядаш върху нищо твърдо. Това би могло да навреди на блясъка на очите ти, на красотата на лицето ти, на хармонията на чертите ти и на тържествеността на речта ти. Не бива да пречиш на въздействието на благородното ни дело и отсега до дълбока старост ще благославяш чужденците, чиято поява ти е била от толкова голяма полза. Надяваме се, че всяка година ще празнуваш днешния ден по подобаващ начин, а ние винаги ще си спомняме за теб със симпатия. Стани и ми отдай заслужената благодарност с целувка!
След тази изнесена с изключителна сериозност реч, екна силен смях.
Щом Оско и Омар пуснаха коджабашията, той бавно стана и сложи двете си ръце върху току-що подробно описаната от Халеф част на тялото. Когато Халеф се приближи до него, тоя яростно се нахвърли върху му:
— Кучи син! Какво направи! Ти оскверни тялото на управата. Ще заповядам да оковат и теб, и хората ти…
— Не се горещи! — прекъсна го дребосъкът. — Ако наричаш оскверняване това, че получи само двайсет удара, веднага ще поправим грешката. Сложете го пак долу!
— Не! Не! — развика се заплашеният човек. — Тръгвам си, тръгвам си!
Той понечи да се отдалечи по най-бързия начин, но тогава го хванах за ръката аз.
— Чакай, коджабаши! Искам да ти кажа нещо!
— Няма за какво да говориш с мен! — извика той, като го издърпах обратно в кръга. — Не искам и да знам повече за вас, стига ми толкова!