Выбрать главу

Дали това място наистина беше в близост до Вейча, както мислеше мъртвият надзирател, не беше важно. Направих си извода, че Жълтоликия не казваше истинското си местонахождение на всички свои привърженици, а само на най-близките си довереници. Във всеки случай истинското място беше Каранирван хан. За мен вече нямаше съмнение, че е така.

Като вдигнах поглед от бележката, за своя изненада забелязах, че Мурад Хабулам беше насочил жаден поглед към нея.

— Какво е това, ефенди?

— Както виждаш, бележка.

— Какво пише на нея?

— Името Каранорман хан.

— Нека да я видя, ефенди!

Дали този съюзник на Жълтоликия познаваше и Хамд ал Амасат? Струваше ми се, че е по-добре да дам бележката на Мурад. Ако го наблюдавах внимателно, вероятно щях да успея по поведението му да си направя съответните изводи.

— Ето ти я — казах аз. — Но не я забутвай, все още ми трябва. Агата взе парчето хартия и го разгледа. Видях, че пребледня. В същото време чух тихото, но многозначително покашляне на Халеф. Искаше да насочи вниманието ми върху себе си. Бързо погледнах към него, а той почти незабележимо ми кимна с очи към Суеф. Щом погледнах към него крадешком, забелязах, че предателят почти се бе изправил на колене и протягаше врат. Погледът му беше насочен към Мурад Хабулам, а по лицето му бе изписано голямо напрежение, за да не изпусне нещо от онова, което ставаше.

Домакинът внимателно разглежда бележката известно време. После поклати глава и каза:

— Кой би могъл да прочете това? Аз не съм в състояние! Не е на никакъв език.

— Напротив! — отвърнах аз.

— Да, има някакви срички, но от тях не се получават никакви думи!

— Трябва да се четат по друг начин, тогава се получава ясно изречение.

— Ти успя ли? Прочети го тогава!

— Изглежда, тази бележка събуди любопитството ти?

— Мисля, че тези редове изобщо не могат да бъдат прочетени, а ти твърдиш обратното. Групирай сричките и ми ги прочети!

Наблюдавайки скришом, но внимателно и него, и Суеф, аз обясних:

— Правилно прочетени думите гласят: „Ин припа веете ла Каранорман хан али са панаир Мелникде.“ Разбирате ли го?

— Нито дума.

Много добре забелязах, че лицето на Мурад трепна. Суеф беше като уплашен и се сви в предишното си положение. Вече знаех до какво се бях добрал и отбелязах:

— Това е смесица от турски, сръбски и румънски.

— Но с каква цел? Защо написалият тази бележка човек не си е служил само с един език?

— Защото съдържанието на бележката е предназначено за определен човек. Жълтоликия и хората му си служат с някакъв тайнопис. Вземат думите от трите споменати езика и подреждат сричките по определено правило, но привидно разбъркано, така че непосветеният не би могъл да ги прочете.

— Но ти все пак си успял да разчетеш съобщението! — каза Мурад Хабулам.

— Наистина.

— Значи си съзаклятник на Жълтоликия?

— Забравяш, че съм европеец — засмях се аз.

— Искаш да кажеш, че сте по-умни от нас ли?

— Да. За вас този тайнопис е достатъчен, но за нас е лесен за разгадаване, защото е измислен много глупаво.

— И какво гласи съдържанието на тези неразбираеми думи?

— Следното: Много бързо съобщение за Каранорман хан, но след панаира в Мелник.

— Така ли трябва да се разчете! — каза агата с почти детско учудване. — Толкова ли е важна за теб тази бележка, че ме молиш да не я забутвам?

— Да, защото търся Жълтоликия и се надявам да го намеря с помощта на бележката.

— Значи си бил на панаира в Мелник и сега ще ходиш в Каранорман хан?

Потвърдих с готовност и толкова непринудено, сякаш ми доставяше удоволствие да ме разпитват. Той се поддаде на заблудата и продължи да се осведомява:

— Кой е писал тази бележка?

— Твой познат, а по-точно Хамд ал Амасат. Той е брат на Баруд ал Амасат, който тази нощ беше при теб.

— Въпреки това никога нищо не съм чувал за Хамд ал Амасат.

И къде е той?

— Бил е в магазина на търговеца Галингре в Скутари. Но вече се е махнал оттам, за да иде при Жълтоликия, където иска да се срещне с брат си Баруд.

— Откъде знаеш?

— Бележката ми го казва.

— Ефенди, ти си много умен. Това, което ми разправи за злия си поглед, имаше за цел само да ме измами. Ти изобщо не притежаваш лошия поглед. Сега знам, че всичко ти е било подсказвано от прозорливостта ти. Вероятно ще намериш и Каранорман хан, който търсиш.