— Вероятно е така, но искам да разбера нещо от теб, затова ще останеш тук още малко. Махни ръцете си оттам! Не е прилично да ги държиш там, когато говориш с един ефенди.
Той се опита да изпълни заповедта ми, но му беше толкова трудно, че току посягаше назад ту с дясната, ту с лявата ръка.
— Каза, че сме подпалвачи. Какво основание имаш да твърдиш подобно нещо? — попитах го аз сериозно.
Този въпрос причини видимо неудобство на стареца. Ако продължаваше да защитава твърдението си, боят лесно можеше да продължи. Ако пък се отметнеше, щеше да излезе, че е лъжец. Той се почеса по голата глава с лявата ръка, а дясната държеше зад хълбока и предпазливо отговори:
— Така мислех.
— А защо така си мислеше? Един коджабашия би трябвало да може да обясни предположенията си.
— Защото бяхте тук преди нас. Видяхме пожара и веднага дойдохме. Щом пристигнахме, ви заварихме на това място. Това не е ли причина за подозрение?
— Не, защото и ние като вас бихме могли да дотичаме дотук, като сме видели пожара. Но я си спомни, наистина ли бяхме тук преди теб?
— Разбира се! Нали ме видяхте, като идвам?
— А аз мисля, че ти беше тук преди нас.
— Невъзможно!
— Напротив! Видяхме те да идваш от това място и те познахме.
— Лъжеш се, ефенди. Бях вкъщи и спях. Събудих се от голямата врява. Станах, погледнах през прозореца и видях големия пожар в планината, затова веднага се отправих натам, понеже като представител на властта съм длъжен да го направя.
— Задължен ли си като представител на властта да предупреждаваш бягащите престъпници?
— Не те разбирам, ефенди.
— Не лъжи! Къде са затворниците, които ти бяха поверени?
— В затвора, разбира се.
— Добре ли ги пазят?
— Имат двойна охрана. Едно заптие стои пред вратата им, а друго пред сградата.
— Какво прави тогава този тук горе?
Наблизо стоеше мъжът, който се бе застъпил преди това за коджабашията. В него веднага разпознах заптието, на което беше поверена охраната на затворниците, и го издърпах напред.
Чиновникът се престори на ядосан.
— Какво правиш тук? — тросна се той на заптието. — Моментално отивай на поста си!
— Остави го — казах аз. — Вече няма кого да охранява. Пленниците са на свобода.
— На свобода ли? — престори се той на уплашен.
— Не се преструвай! Знаеш го много по-добре от мен. Ти самият си ги освободил, за което получи от мюбарека значителна сума.
Сега за първи път съдията протегна напред и двете си ръце. Той плесна и извика:
— Какво говориш? В какво ме обвиняваш? Кой си ти, та се осмеляваш да обвиняваш коджабашията в престъпление? Бил съм получил пари? Бил съм пуснал затворниците? Ще те затворя и ще приложа към теб цялата строгост на закона — не, не, махни се, остави ме!
Последните думи бяха отправени към Халеф, който го беше хванал за ръката и вдигайки камшика, го бе попитал:
— Да обработя ли и други места от кожата ти? Още ли не си разбрал, че не позволяваме да се разговаря с нас по този начин? Кажи само още една дума, която не е приятна за ушите ми, и камшикът ми ще заплющи върху теб като градушка, трополяща по покривите.
Обърнах се към присъстващите хора и им разказах това, което бях научил от Небатия, без обаче да споменавам името й. Добавих също, че после коджабашията ни бе срещнал и предупредил престъпниците.
Тогава напред излезе един човек, в чието лице разпознах единия от съдебните заседатели, и каза:
— Ефенди, изпълнен съм с учудване от това, което чувам. Трябва да ви благодарим, че разобличихте най-големия престъпник, който някога е имало. Ако затворниците — мнимият мюбарек и неговите съучастници, наистина са избягали, то тогава този, който им е помогнал, трябва да бъде наказан по най-строг начин. Днес те гледах и слушах. Мисля, че не казваш нищо, което преди това не си премислил. Значи имаш особени причини да обвиняваш коджабашията. Тъй като съм адвокат, тоест най-вишестоящият след него, съм задължен да заема мястото му, ако е злепоставил сана си. Така че трябва да се обърнеш към мен.
Изглежда, човекът бе изпълнен с почтени намерения, макар че не вярвах особено в решителността му. Без много да му мисля, заявих:
— Радвам се да видя един човек, който приема присърце благополучието на хората, и се надявам, че ще действаш безстрашно и безпристрастно.
— Ще го направя, но ти ще трябва да ми докажеш истинността на твоето обвинение.
— Разбира се!
— Ще ми кажеш ли откъде знаеш, че коджабашията е бил тук горе с бегълците и е получил пари от мюбарека.