Выбрать главу

— Вече го намерих. Но сега няма да яздя към Каранорман хан.

— А накъде, ефенди?

— Превръщам „о“ - то в „и“ и „w“ - то в „т“ и ще се отправя към Каранирван хан.

Казах това бавно и натъртено. Понеже гледах агата внимателно, забелязах, че цветът на лицето му се промени и уплашено вдигна ръка към главата си.

— Шейтан! — изръмжа тихо Суеф.

Това възклицание ми доказа, че съм на вярна следа.

— Има ли място с такова име? — попита Мурад Хабулам с приглушен глас.

— „Нирван“ е персийска дума, следователно това място трябва да е някъде близо до персийската граница. А знаеш ли какво е „илм-и иштикак“[95]?

— Не, ефенди.

— Тогава не мога да ти обясня, защо по състава на тази дума предполагам, че мястото е получило името на притежателя си.

— Може би все пак ще разбера!

— Трудно. Мъжът е нирванин, човек от персийския град Нирван. Има черна брада, затова е наречен „кара“ — черен. Значи тукашното му име гласи Каранирван. Построил си е странноприемница, хан, тогава е лесно да се разбере, че тази къща ще носи името на притежателя си Каранирван хан и продължава да се нарича така и до днес.

— Шейтан! — прошепна още веднъж Суеф.

Мурад Хабулам избърса потта от челото си и каза:

— Чудно е, че от едно име можеш да направиш цяла история! Страхувам се, че грешиш.

— Обзалагам се, че този хан не се намира нито в град, нито в някое село.

— Защо?

— Понеже в такъв случай този град или село щеше да е упоменат в бележката. Къщата сигурно се намира в някое усамотено място.

— Ако е толкова усамотена, никога няма да я намериш. Ти си чужденец и сигурно няма да имаш време да се бавиш тук по-дълго от необходимото, за да направиш такива обширни издирвания.

— Грешиш! Надявам се много лесно да намеря хана. Да познаваш някакъв персиец в по-далечните околности на Килисели?

— Не.

— Склонен съм да ти вярвам. Тук персите са рядкост и ако някъде има такъв, то всеки би чул за тях, още повече че персите са шиити и навиците на този човек биха го направили известен надалеч. Така че, по време на пътуването си просто трябва да се осведомявам има ли наблизо персиец.

— Но той може да живее далеч от посоката, в която си тръгнал, така че хората, които срещаш, няма да знаят нищо за него.

— Търсеният от мен живее в тази посока.

— Откъде би могъл да знаеш?

— Бележката ми го казва. Или мислиш, че Баруд ал Амасат ще извърви големи и безполезни разстояния, за да стигне до брат си?

— Не, не би го направил.

— Значи ще мине по най-краткия път?

— Сигурно, ефенди.

— Тогава просто трябва както досега да следвам дирята му.

Тя ще ме отведе до Каранирван хан, при брат му, а вероятно и при Жълтоликия. Ти не мислиш ли така?

— Шейтан! — дочу се тихо за трети път откъм Суеф. Аз обаче се правех, че нищо не чувам. Тази повторна въздишка само ми доказа, че не се лъжа.

— Ефенди — каза агата, — това, което казваш, звучи добре и аз ти желая да си на прав път, но не вярвам да е така. Хайде по-добре да говорим за нещо друго! Наистина ли искаш да вземеш остатъците от яйцата и отровата в Юскюб? Нали си платих глобата, а получих и две тояги, от които изпитвам ужасни болки.

Каза, че ще се задоволиш с това?

— Ти откупи наказанието си, но след това ни се присмя. Сега ще разбереш, че подигравателният ти смях е бил напразен. Ще намеря хана без вас. Но за това, че си позволи да ни се подиграеш, трябва да бъдеш наказан. В Юскюб ще дам отровата и останките от храната в полицията.

— Ще дам на бедните още сто пиастъра, ефенди.

— Дори и хиляда да ми предложиш, ще ги откажа.

— Моля те да размислиш дали наистина няма нещо, което би могло да те накара да се откажеш от намерението си.

— Хм! — изръмжах аз замислено.

Това даде надежда на агата. Той видя, че поне се замислих.

— Помисли! — повтори той настойчиво.

— Може би… да… може би ще се намери споразумение. Първо ми кажи, трудно ли е човек да си намери в околността слуги?

— Има достатъчно хора, които биха искали да работят като прислуга — отговори той бързо.

— Тогава сигурно няма да те затрудни много да си намериш ратаи и слугини?

— Изобщо. Достатъчно е само да пожелая.

— Добре, тогава пожелай!

— Какво искаш да кажеш?

— Виж онези хора! Искат да ги освободиш от работа. Агата не беше очаквал това. Той се обърна и хвърли на ратаите и слугините заплашителен поглед. После ме попита:

— Откъде знаеш?

— Твоите хора ми го казаха.

— Аллах! Ще наредя да ги набият с камшик!

— Няма да го направиш. Ти самият не го ли опита? Предупреждавам те, да се опомниш и да вземеш друго решение. Защо не искаш да освободиш тези хора?

вернуться

95

Етимология. — Бел. нем. изд.