Старецът се поколеба да вземе парите и мълчаливо ме зяпаше с широко отворена уста.
— Е, да си прибирам ли парите? — засмях се аз. Човекът дойде на себе си. Салджията скочи към мен, грабна парите от ръката ми и извика:
— Как? Какво? Ти плащаш, въпреки че си под закрилата на падишаха и неговия велик везир?
— Не бива ли закриляните да са състрадателни и справедливи?
— О, ага, о, ефенди, о, емир, обикновено не са такива! От твоите очи обаче блести милосърдие, а в думите ти звучи състраданието на едно милостиво сърце. Затова нека Аллах благослови теб самия, твоите деди и прадеди, а също и децата, внуците и последните ти наследници! Да, такава милост рядко ни се оказва, въпреки че ядем оскъден и изкаран с тежък труд хляб.
— Но там отсреща работят много хора. Сигурно ще изкарваш много повече, отколкото ако тях ги нямаше.
— Печеля много по-малко, защото тези хора имат по-нагоре от моя сал голяма лодка и също превозват хора. Това ми нанася големи щети, но наемът ми остава същия.
— А сега при наводнението осмеляват ли се тези хора да преминават през Вардар?
— Днес още не са посмели, защото е много опасно. Ще бъдат необходими двойно повече гребла.
— Но ти вече си превозил доста хора, нали? Имаше ли сред тях и петима конници, двама от които да са яздили петнисти коне?
— Да, ефенди. Единият, изглежда, беше ранен. Дойдоха от онзи хан там, където бяха отседнали за малко.
Той посочи към споменатата, боядисана в бяло къща.
— Колко време мина, откакто ги видя?
— Преди около два часа. По-добре да не ги бях виждал!
— Защо?
— Защото ме измамиха. Като стигнахме на другия бряг и поисках парите си, вместо заплащане получих бой с камшик. А преди това ми поръчаха нещо, което няма да изпълня. Който не ми плаща, няма да му правя и услуги.
— Мога ли да узная за кого се отнасяше поръчението?
— Да. За онзи човек, който преди малко стоеше близо до вас, а после влезе в странноприемницата.
— Значи го познаваш?
— Всички познават шивача.
— Той наистина ли е шивач?
— Така казват, но не знам нито един тукашен жител, на когото да е ушил някаква дреха.
— Хм! И какво гласи твоето поръчение?
— Африт да побърза, защото ще го чакат само до сутринта.
— Къде?
Това той не знаеше, а от петимата конници познаваше само някогашния събирач на данъци в Юскюб, който измъчвал хората до смърт.
— Аллах да му изпрати хиляди мъчения за тялото и десет хиляди болести за душата — добави той.
Салджията искаше да продължи, но вниманието му беше отвлечено от нещо друго. А именно, защото от хана излязоха двама мъже с гребла. Те се приближиха до реката, а после продължиха нагоре по течението.
— О, Аллах! — извика салджията. — Тези непредпазливи хора наистина ли ще посмеят да минат с лодката?
— Къде е тя?
— По-нагоре, където на брега седи една жена. Не можете да я видите, защото е зад върбалака.
Двамата мъже се приближиха към споменатото място, размениха няколко думи с облечената като християнка жена, а после изчезнаха зад храстите.
— Да — каза старецът, — ще рискуват. Ще успеят само ако Аллах ги закриля. Сами няма да могат да се справят, а пътникът трябва да им плати много пари. При мен щеше да му излезе по-евтино.
— Сигурно жената ще плати.
Казах това, защото видях, че и жената изчезна зад храстите, значи се беше качила в лодката. Но старецът каза:
— Тя няма да даде пукната пара, защото е от онези работници, а те пътуват без пари. Тази жена седи там от ранно утро, но досега не се е прехвърляла на другия бряг. Но какво е това? Да не би този шивач…
Докато старецът ни даваше тези обяснения, от хана излезе Суеф и яхна коня. Погледна бегло към нас, а после пое към лодката, където слезе от седлото.
— Аллах, Аллах! Шивачът ще се качва в лодката! — извика салджията. — Трябва доста да внимава да не нагълта прекалено много вода. Знам, че е беден, и щях да му взема само четвърт пиастър, та дори и без пари щях да го взема. Защо не идва при мен?
Не сметнах за необходимо да му обяснявам съображенията на Суеф. Вероятно беше отгатнал намеренията ни и сигурно смяташе, че с лодката ще стигне по-бързо на другия бряг, отколкото ние с тежкия сал. После бързо щеше да яхне коня и препускайки в галоп, да се изгуби от погледа ни. За следите, които щеше да остави, не му идваше наум.
— Междувременно Халеф и Оско също бързо се върнаха.
— Сихди, негодникът ще минава през реката с лодката — съобщи хаджията. — Предложи трийсет пиастъра, ако го откарат на отсрещната страна.