— Няма да могат да минат от другата страна — твърдеше той.
— Или ще се счупят греблата, или… Аллах, Аллах, те наистина са в средата! По дяволите, тези хора са много силни! Все пак ще успеят, защото… о, беда, о, нещастие, о гибел! С тях е свършено!
Той имаше право. Дясното гребло на единия от мъжете се откъсна от ключа и водата го изби от ръката му. Причинената болка го принуди да изпусне и лявото гребло, така че водата отнесе и двете. Можеше да продължи да гребе само другият, но силите не му достигаха.
На брега кирките и лопатите бяха спрели работа. Всички работници стояха край реката и наблюдаваха ставащото с голямо напрежение. Ето че и ние стигнахме до средата. Налягането на водата наклони сала ни на една страна. Той лесно можеше да се напълни, а тогава щяхме да бъдем загубени. Бяха мигове на изключително голяма опасност.
Тогава силите на мъжа в лодката се изчерпаха. Той прибра греблата и скръсти ръце. Вълните повлякоха лекия плавателен съд и го понесоха направо срещу сала ни. Приближаваше се с бясна скорост. От брега екна изплашен вик:
— Сора, жено, дръж се здраво!
Но вече беше късно! Чу се страшен трясък — лодката се блъсна в сала ни. Разнесе се всеобщ вик на уплаха. Изтръгнал се бе от стоящите на двата бряга хора, от седящите в лодката и от нас, които бяхме върху сала. Извикали бяха толкова много усти, но все пак звучеше като едно-единствено възклицание на ужас.
В такива моменти всички се водят по някакъв тайнствен порив, който им внушава най-правилната реакция, въпреки че способността им да мислят напълно отказва. Те вършат със светкавична бързина това, което трябва, а по-късно не могат да кажат защо са постъпили точно така, а не иначе. Други действат след трезво, напрегнато обмисляне. Не ми казвайте, че в такъв миг на опасност няма време за вземане на решение. Просто е учудващо с какви сили е дарил всеблагият Творец духа на човека.
В съня си например в една минута той може да обедини събития от цял ден, та дори и от много по-дълго време. Веднъж сънувах, че трябва да полагам някакъв изпит. За писмената работа ни бе осигурен цял ден. Свърших пръв, бях освободен и направих неколкочасов излет в планината. Устният изпит обаче продължи през следващите два дни. Вечерта на следващия ден, малко преди края на изпита, се счупи една пейка, на която седяха слушатели… и аз се събудих. Съквартирантът ми беше затръшнал прозореца. На запитването ми какво става, ме осведоми, че преди не повече от три минути съм му казал, да не ми досажда повече с въпроси, защото съм бил уморен и искам да спя. Така че в продължение на три минути в съня си бях преживял трите дни на изпита с всички подробности. Знаех съвсем точно съдържанието на писмената си работа, състояща се от много страници, и успях да си спомня повечето от въпросите, които ми бяха поставяни. Можех дори да назова хората, които бях срещнал по време на сънуваната разходка и за какво си бях говорил с тях. Разбира се, на следващата сутрин бях забравил абсолютно всичко. Щом триминутен сън може да обхване три пълни дни, тоест една минута сън съдържа физическо и духовно действие, за които в будно състояние са необходими повече от хиляда и четиристотин минути, това е способност на ума, която не бих му отрекъл и в будно състояние.
Изпадал съм в положения, когато животът ми и този на други е зависел от една секунда, а щом тя отминеше и опасността бе преодоляна, знаех съвсем точно, че в тази единствена секунда бях прозрял опасността, представил си бях всички средства за отбрана и избрал и използвал най-доброто и сигурното от всички. Това изглежда непонятно, като чудо, но хиляди по-големи или по-малки чудеса стават в ежедневието ни край нас, без да ги съзнаваме. Ние не само сме обградени от чудеса Господни, но и ние самите сме едно такова голямо чудо. Нека безбожниците го оспорят — съжалявам ги!
Подобно беше положението сега, на придошлата Вардар. Седящата в предната част на лодката жена, се бе вкопчила в ръба й и пищеше от ужас. Но сблъсъкът беше толкова силен, че я изхвърли навън. Тя изчезна в мътните вълни, а заедно с нея — и аз.
Как съм слязъл от коня и колко време ми е било необходимо, за да сваля оръжията си и да изпразня съдържанието на джобовете си и да сваля пояса, заедно с всичко в него, не мога да кажа. По-късно Халеф твърдеше, че съм скочил от седлото още преди сблъскването, като съм бил сигурен, че жената нямало да може да се задържи. Напразно се опитвал да ме задържи, но аз нищо не си спомнях. Цялото ми съзнание е било насочено към една-единствена точка. Знам само, че хванах жената с една ръка и я повлякох към дъното, за да можем да се измъкнем изпод лодката и сала, защото двата плавателни съда можеха да бъдат много опасни за нас.