Выбрать главу

— Да.

— Какво?

— И аз нищо не знам за тях.

Надзирателят каза това с подигравателна сериозност. Халеф мълчаливо го погледна, после махна презрително с ръка, обърна се и излезе с думите:

— Тогава мълчи! Който нищо не знае за дедите си, изобщо не може да се сравнява с мен!

— Но нали — засмя се след него Сеф — току-що сам призна, че и ти нищо не знаеш за своите!

— Но те са моите, а не твоите. Не ми трябва да знам за тях нищо, защото са толкова прославени, че не е необходимо да се знае за тях каквото и да било! — извика хаджията разгневен.

— Спътникът ти е странно човече — смееше се надзирателят.

— Той е достоен мъж, верен, сръчен и безстрашен — отговорих аз. — И наистина не се страхува от въглищаря. Това той, разбира се, ти каза по свой начин. Живее в пустинята, а хората, живеещи там, обичат да се изразяват така. Сега се налага да ида при шивача. Може би е готов с дрехите ми.

— А аз трябва да дам указания на хората за работа. Ще ме извиниш, ефенди.

Излязохме от колибата. Като се канех да вляза в другата, чух гласове на каращи се хора зад вратата. Тя се отвори с такъв замах, че едва не ме удари по лицето. Отвътре излязоха двама мъже, които се блъснаха в мен, а именно Халеф, с панталона ми в ръка и шивачът. Хаджията го теглеше след себе си, така че беше с гръб към мен и не виждаше в кого се сблъсква. Извръщайки се наполовина към мен, дребосъкът извика:

— Глупак, нямаш ли очи?

— Разбира се, че имам очи, Халеф — отговорих аз. Той се обърна и като ме видя, каза:

— Ах, сихди, тъкмо идвах при теб! Той кипеше от гняв, дръпна към мен бедния шивач, протегна панталоните към мен и ме попита:

— Сихди, колко плати за тези панталони?

— Сто и трийсет пиастъра.

— Глупаво си постъпил, толкова глупаво, че ми дожалява за теб!

— Защо?

— Защото си дал сто и трийсет пиастъра за нещо, което трябваше да е панталон, но не е!

— А какво е?

— Най-обикновен чувал, в който можеш да слагаш всичко, каквото пожелаеш: грах, царевица, боб, а според мен и гущери и жаби. Не вярваш ли?

Халеф ме гледаше така ядосано, че за малко не ме изплаши. Отговорих му спокойно:

— Как ти дойде наум да наричаш панталоните ми чувал?

— Как ми дойде наум ли? Погледни!

Той бръкна в крачола, който беше скъсан, но ръката му не се показа от другия край. Славният шивач се беше престарал и докато бе кърпил дупката, бе зашил целия крачол.

— Виждаш ли? Виждаш ли изненадата и мъката? — изкрещя ми Халеф. — Имаш на разположение панталон, в който можеш да влезеш, но от него се е получил само един скапан, жалък чувал. Сега ще можеш да обикаляш по света с един обут и един гол крак. Какво ще кажат хората, като те видят, теб, прочутия ефенди? А къде можеш да намериш друг панталон, отвъд, в онова мизерно село, или тук, в колибите?

— Трябва ли ми друг?

— Разбира се! Този не можеш да го обуеш!

— Естествено, че мога да го обуя. Само този нещастен шивач трябва отново да разпори шева и да закърпи само дупката.

— Да… раз… пори… шева! — учуди се Халеф, като ме гледаше втренчено. После избухна в силен смях и добави: — Имаш право, сихди. Не помислих за това в яда си… да разпори шева, точно така!

Изплашеното и смутено лице на шивача се разведри, но не му се размина само с това, както си мислеше, защото хаджията се нахвърли срещу него:

— Разбра ли най-сетне каква огромна глупост си извършил? Първо заши крачола, а после не знаеш как да го оправиш!

— О, знаех, но ти не ми даде възможност да ти кажа! — защитаваше се бедният шивач.

— О, Аллах, Аллах, какви хора има! Най-спокойно те попитах как може да се оправи тази грешка и чаках отговора ти с търпението на марабут. Но ти стоеше така, сякаш си глътнал камила, гърбицата на която е заседнала в гърлото ти, и тогава аз те сграбчих за твоята собствена гърбица, за да те заведа при сихдито!

— Да — отвърна шивачът смутено.

— И колко време ще ти трябва?

— Два-три часа.

— О, Аллах! Значи заради кърпенето ти ще трябва да чакаме до вечерта? Не може, не сме съгласни.

— Няма да трае толкова дълго — успокоих го аз, — защото аз ще му помогна.

— Как ще се съчетае това с достойнството на твоята професия и силата на твоята личност?

— Много добре. Ще седна тук с този добър човек, който е лош шивач, и докато той изглади, и вероятно изгори другите ми дрехи, аз ще се заема с панталоните си. Кажи ми, майсторе на иглата, ти наистина ли си шивач?