Човекът се почеса зад ухото, мънка, мънка и накрая отговори:
— Всъщност не, ефенди.
— Така ли? А какъв си?
— Дюлгер.
— И как ти хрумна храбрата мисъл да се представиш за шивач?
— Защото имам две ютии.
— От кого?
— От дядо ми, който наистина беше шивач. Това е единственото, което съм наследил от него. Купих си само игла и конец и когато имам възможност, оправям дрехите на хората, защото сега нямам работа като дърводелец. Затова дойдох и да работя тук на строежа на железопътната линия.
1 Дърводелец. — Бел. нем. изд.
— Значи си човек с много способности. Оправяш и дрехи! По същия начин, по който оправи и моя панталон ли?
— Не, ефенди! Това беше недоглеждане.
— Значи наистина имаш две ютии? Можеш ли да гладиш?
— О, прекрасно!
— Е, хайде тогава да се хващаме за работа. Но какво е това? Извадих конеца от шева и му го показах. Той обаче не разбра какво имам предвид и въпросително ме погледна.
— Какъв е платът?
— Тъмносин, ефенди.
— А какъв цвят има конецът, който си взел?
— Бял.
— Но това изглежда ужасно. Нямаш ли тъмен конец, например черен?
— Имам достатъчно!
— Защо тогава си взел този?
— Белият е два пъти по-дебел от черния, затова си помислих, че белият ще държи по-добре, за да не се отвори пак дупката, ако пак ти се наложи някога да плуваш с дрехите.
— Както виждам, ти си много предвидлив човек. Но аз ще си позволя да взема черен конец. Ела да влезем.
— Да помогна ли, сихди? — попита Халеф.
— Да, можеш да държиш панталона, докато шия. Колибата беше празна, защото хората бяха отишли на строежа. Двамата с Халеф седнахме на една пейка с панталона. Получихме игла и конец, а вместо ножица използвахме ножовете си, така че можехме да се заловим за работа. Като ученик бях зашивал понякога някое копче или малка дупка. Знаех, общо взето, бод зад игла и разни други, затова се заех с великото дело с голяма самоувереност. Междувременно дърводелецът шивач се суетеше около печката и хвърляше в нея цепеници, сякаш щеше да пече бик. Кахлените плочи изпускаха топлина, която ми напомняше за хубавите дни в Сахара. Дрехите ми бяха изсъхнали и само трябваше да бъдат изгладени.
Майсторът взе най-напред елека, сложи го върху една дъска и смъкна ютията от печката с машата. Беше нажежена до червено. Дървената дръжка беше изгоряла. Мъжът погледна от ютията към мен и от мен към ютията, като непрекъснато се почесваше по тила.
— Какво искаш? — попитах го аз.
— Може ли един въпрос, ефенди. Какво да правя сега?
— Глади.
— Как?
— Както винаги. Нали можеш да го правиш отлично?
— Хм! Това е много заплетена история.
— Защо?
— Ако започна да гладя, ще изгоря елека, защото ютията е нажежена. Изчакам ли я да изстине, няма да го изгоря, но и няма да го изгладя. Можеш ли да ми дадеш съвет? Чух, че си пътувал по целия свят. Може би някъде си гледал при някой шивач как се прави.
— Слушай, имам много големи подозрения към дядо ти.
— Недей така, ефенди! Дядо ми — Аллах да го наглежда в рая — беше добър мюсюлманин и предан поданик на султана.
— Може и така да е, но не е бил шивач.
Сега майсторът вдигна и другата си ръка, за да може да се чеше и с двете ръце. Беше олицетворение на най-смешно отчаяние, но не отговори.
— Е? Прав ли съм?
— Ефенди — каза той, — откъде знаеш?
— Отгатни. Кажи ми, така ли беше наистина?
— Е, щом наистина искаш да знаеш, всъщност той беше одунджу[108] и шиеше между другото за останалите дървари. Но ютиите, мисля, също е наследил от дядо си.
— И той сигурно не е бил истински шивач? — изсмях се аз високо. — Женен ли си?
— Не, но скоро ще бъда.
— Побързай, за да могат внуците ти да наследят тези прочути ютии. Трябва да останеш верен на примера на баща си и се надявам, че ютиите никога няма да попаднат в друго семейство.
— Не, ефенди, няма да допусна това — увери ме той сериозно.
— Семейството ми никога няма да се раздели с този скъп мирас[109]. Но сега те моля да ми заповядаш какво да правя.
— Заповядвам ти да не докосваш повече тази наследствена вещ. Щом трябва сам да си зашия панталона, мога след това и сам да си изгладя дрехите.
Той въздъхна дълбоко и с две големи крачки се озова вън.
Халеф много искаше да го догони с камшика, за да го накаже за това, че се е представял за уруба терзиси[110], без да има никакво понятие от това. Опитах се да го успокоя със съвета да не се поддава винаги на заслепение от титлите и сановете на другите.