— Напротив, ефенди! Веднага ще видиш колко сериозно и строго ще се заема с този случай.
— Надявам се.
На заптиетата им беше наредено отново да запалят няколко от споменатите светилници. С тяхна помощ дворът бе осветен достатъчно добре, за да се разпознават силуетите на отделните хора.
Адвокатът излезе напред и извика:
— Правоверни, сега съм наместник на падишаха, нека Аллах му отреди радостите на рая. Трябва да ви съобщя, че коджабашията е разобличен. Намерихме кафтана, от който чуждият ефенди е откъснал парче. Наистина, според закона той трябва да плати кафтана на коджабашията, което ще направи с удоволствие, защото е богат и парите ще влязат в касата на съда. — всъщност това означаваше в неговата собствена кесия, — но той блестящо доказа, че коджабашията е бил горе в планината. Намерихме и парите, които коджабашията е получил, за да освободи негодниците. Освен това узнахме, че им е дал и своите четири коня да избягат. Значи повече няма съмнение във вината му, затова те питам, Кара Бен Немзи ефенди, колко ще платиш за кафтана?
— Аллах акбар! (Господ е велик!) — извика Халеф до мен. Аз бях не по-малко учуден от него. Като непосредствена последица от привеждането на доказателствата бях очаквал, че коджабашията ще бъде обявен за арестуван. Вместо това трябваше да платя мизерния кафтан. Отговорих високо:
— За моя радост чувам, о мюде-и-умуми, че справедливостта ти е толкова голяма, колкото и остроумието ти. Затова те питам, кой всъщност скъса кафтана?
— Ами ти, ефенди!
— О, не!
— Кара Бен Немзи ефенди, учудвам се! Вече е доказано и всички го знаем.
— Имай добрината да ме изслушаш. Позволено ли е да бъде спиран човек, на път да извърши престъпление?
— Да, дори това е дълг на всеки поданик на падишаха.
— Значи не мога да бъда глобяван за това, че съм искал да спра коджабашията!
— За това, не.
— Нищо друго не съм извършил.
— О, напротив! Скъсал си му кафтана.
— Не. Казах му да стои мирно и държах кафтана му здраво. Щеше ли да се скъса, ако притежателят му не беше мърдал, както изисквах от него?
— Сигурно нямаше.
— Но остана ли той неподвижен?
— Не, отскубнал се е.
— Значи кой е скъсал кафтана?
Мина известно време, преди той да отговори:
— О, Аллах! Това е много труден въпрос. Трябва да докладвам за него на по-високо място.
— Не е необходимо. Достатъчно си справедлив, за да отговориш. Питам те: парчето ли е откъснато от кафтана, или кафтанът от парчето? Аз стоях неподвижно и го държах здраво. Коджабашията обаче се отскубна заедно с кафтана.
Адвокатът замислено се загледа в земята, а после високо извика:
— Чуйте, жители на Остромджа. Трябва да узнаете колко са справедливи вашите съдии. В името на закона, съдържащ се и в корана, решавам, че кафтанът е бил откъснат от парчето. Вие на същото мнение ли сте?
Отговори му многогласно «да».
— Но сега, ефенди, трябва да ми отговориш на още един въпрос. Длъжен беше да платиш кафтана, защото смятахме, че ти си го скъсал. Не мислиш ли, че който го е скъсал, трябва да го плати?
— Разбира се! — отвърнах аз, вътрешно зарадван от обрата, защото се досещах за намерението му.
— И кой го е скъсал?
— Коджабашията.
— Кой трябва да го плати?
— Той самият.
— И къде ще отидат парите?
— В касата на съда.
— И колко трябва да плати?
— Стойността на непокътнатия кафтан.
— Правилно. Сам ще определиш колко струва. На колко го оценяваш?
— Беше стар и мръсен. Не бих предложил повече от петнайсет пиастъра за него.
— Ефенди, прекалено малко е!
— Дрехата не струваше повече.
— Какво са петнайсет пиастъра за касата на падишаха!
— Падишахът с удоволствие приема и най-нищожните приходи.
— Напълно си прав. Но достойно ли е за един коджабашия да носи мръсен кафтан?
— Едва ли.
— Със сигурност не е. Достойнството на сана му изисква да носи много хубава и дълга дреха и трябваше да е нова. А колко струва един нов кафтан?
— На пазара в Стамбул съм виждал такива дрехи да струват по триста, та дори и по петстотин пиастъра.
— Те не са най-скъпите. С кафтан от триста пиастъра може да се задоволи някой беден баш кятиб, но един коджабашия трябва да носи дреха поне за петстотин пиастъра. Не мислиш ли?
— Съгласен съм.
— Е, тогава, коджабашията според неговия ранг ли да оценявам и глобявам, или според този на един баш кятиб?
— Според неговия собствен.
— В такъв случай му правя строг укор, че не е ценил достатъчно длъжността си и е носел толкова мръсен кафтан, и го осъждам съобразно сана му да заплати стойността на нов кафтан в размер на петстотин пиастъра. Ако не разполага с парите в брой, ще направя запор на сумата от имуществото му и ще я внеса в касата. Определям и разпореждам това въз основа на свещения коран, който е наш закон и ръководно начало. А сега коджабашията и двете му заптиета да бъдат арестувани и затворени. Строгостта на закона ще го смаже.