Междувременно Халеф ме беше чакал с нетърпение. Стоеше пред портата на хана и отдалеч ми извика:
— Най-сетне, най-сетне, сихди! Толкова бързаме, а ти се бавиш! Какво е положението с фокуса?
— Много добро. Ханджията Байро събуди ли се вече?
— Всички вече станаха.
— Трябва ми печката. Трябва да сваря и разтопя някои неща.
— Ще стоя при теб и ще ми обясниш всичко, за да мога и аз да го правя.
— Не, скъпи, не става с подражание. Необходими са и някои знания, които на теб ти липсват, а дори и сведущият човек при най-малко невнимание би могъл да направи грешка, която да му струва живота или живота на някой друг. Затова никога няма да ти кажа четирите съставки, нито пък съотношението им в сместа. Кажи на Оско да ми донесе калъпа си за куршуми, той е с калибъра на тукашните пушки.
Приготовленията ни отнеха половин час. Сварих листата от садар в разредена Eau de javelle и прецедих отварата през една стара ленена кърпа. От наличния метал се получиха осем куршума, които напълно приличаха на истински оловни куршуми. Освен това отляхме и много оловни куршуми и леко ги белязахме с върха на ножа. Нямаше защо да се страхувам от предателство, защото бяха посветени само Халеф, Оско и Омар, а тези тримата вече неведнъж ми бяха доказвали дискретността си.
Направихме всичко тъкмо навреме, защото, като се върнах, тъкмо идваше адвокатът с още няколко мъже от съда. Щом адвокатът ме забеляза, дойде при мен, дръпна ме настрана и каза:
— Ефенди, досещаш ли се защо идвам?
— Искаш да ми съобщиш какво е положението с коджабашията.
— О, не! Искам да те попитам дали си поискал позволението от Хаджи Халеф. някой да стреля в главата му.
— Толкова много ли те вълнува това?
— Да, защото е невероятно. Той изяде ли днес вече поредната сура от корана?
— Питай го сам!
— Предпочитам да не питам Хаджи Халеф, защото би могъл да се обиди. Нали знаеш ножа му! А с камшика е още по-сръчен и щедър!
— Да, той е смел дребен човек.
— Е, кажи ми: пита ли го?
— Да, преди да си легнем да спим.
— И какво ти отговори Хаджи Халеф?
— Хм! Изглежда, няма да откаже.
— Би било прекрасно! Кога можем да проведем изпитанието?
— Имай търпение! Не става толкова бързо, колкото ти се иска. Моят закрилник си има своите странности. Впрочем вчера не ти казах всичко. Всички ние — а именно тримата ми придружители и аз — имаме същото качество и не се страхуваме от куршуми.
— Какво? И ти ли?
— Както ти казах.
— И ти ли ядеш сури от корана?
— Не разпитвай толкова много! Такива тайни човек, разбира се, не обича да издава.
— Значи можем да стреляме по когото искаме от вас?
— Да, ако ви е омръзнал животът.
— Как така? — учуди се адвокатът. — Все още не чувствам да ми е омръзнал.
— Тогава внимавай и не стреляй по никого от нас, без преди това да си помолил за разрешение.
— Но защо, ефенди?
— Като дадем позволение за това, можете да го направите, без вреда за самите вас. Но който се опита да стреля коварно, куршумът му се връща към него, и то точно към онова място от тялото му, в което се е целил по някой от нас.
— Значи, ако се прицеля в главата на Хаджи Халеф или в твоята, куршумът ми ще улучи моята собствена глава?
— Точно така. Искаш ли да опиташ?
— Не, ефенди, благодаря! А защо тъкмо така сте го измислили, а не другояче?
— Съобразителността ти лесно би могла да ти го подскаже: заради евентуалните врагове. За да ги накажем, не е достатъчно само това, че куршумите няма да ни навредят, но и те самите трябва да бъдат улучени от тях, както са искали да направят с нас. Това е старият закон на справедливото и заслужено възмездие.
— Евет гьоз ичюн гьоз, диш ичюн диш. (Око за око, зъб за зъб.) Не бих искал да съм ви враг. Кога тръгвате оттук?
— Ти май се радваш на заминаването ни?
— Не. Предпочитам завинаги да останете тук. Все пак ти ни донесе голяма промяна.
— Но за добро!
— Да, и затова сме ти благодарни, макар че е по-добре да оставим всичко така, както го е решил Аллах.
— Нима е искал Аллах мюбарекът да ви мами и коджабашията да освободи вашите затворници?
— Сигурно не, ефенди.
— Как е коджабашията?
— Затворен е на сигурно място — увери ме адвокатът.
— Надявам се, че няма да предприемеш нещо, което да му даде възможност да избегне справедливото наказание.